Десетима военопрестъпници все още се издирват от Хагския трибунал

След като през изминалите месеци много от издирваните – предимно от Сърбия – се явиха пред Трибунала в Хага, остават още десет души от издирваните военопрестъпници, които нвсе още не са се представили пред международната институция. Следващи обвинения няма да бъдат повдигнати, тъй като мандатът на трибунала е ограничен.

Повечето от издирваните обвиняеми са сърби, обвинени в престъпления по време на войната в Босна и Херцеговина през 1992-ра – 1995-та година. Срещу най-известните от тях – Радован караджич и Ратко Младич, е отправено обвинение още през 1995-та година. И двамата са обвинени в геноцид, като клането в Сребреница не е упоменато изрично в обвиненията срещу тях само защото се състоява няколко дни преди оповестяването им. Това, което е изброено: лагерите на смъртта, в които са били извършвани систематични издевателства и изнасилвания на цивилни граждани, тероризирането на населението, както в обсаденото Сараево от страна на снайперистите, обстрела на райони като детски площадки и пазари, гоненията, експроприациите, плячкосванията и разрушенията на несръбските селища, на джамии и католически църкви, пленяванията на американски войници и тяхното използуване като живи щитове.

За извършените в Босна престъпление от 2001-ва година насам са повдигнати обвинения и към Милан Лукич и неговия братовчед Среджое Лукич, които са заедно в създадената във Фока бунтовническа групировка “Белият орел” . Нейните членове носят вината за многобройните обири, мъчения, гонения и убийства на мюсюлмани в региона. Симпотматичен е упоменатият от Трибунала в Хага случай, при който на 14 юни 1992-ра година Белите орли затварят 65 босненски жени, деца и възрастни хора в една сграда, след което я подпалват, а хората на Лукич стрелят по тези, които се опитват да се измъкнат през прозорците.

Също във Фока са били извършени и престъпленията, в които се обвинява Драган Зеленович – елктротехник по професия, който по време на войната бързо се издига до регионален главнокомандуващ на военната полиция и лидер на бунтовниците. Освен за гоненията и убийствата, отправените към него обвинения са за изнасилванията на мюсюлмански деца и жени, които той е извършвал заедно със своите подчинени войници. Много от жените са били затворени при нечовешки условия в една спортна зала в периода между средата на 1992-ра и началото на 1993-та година, като някои от тях са били подложени на почти ежедневен сексуален тормоз.

Обвиняемият Стоян Зулпанин, юрист по образование, е бил от 1991-ва година полицейски командир в Баня Лука, днешната столица на Босна. От 1994-та година той е и съветник на Караджич. Обвиненията към него са, че е планирал, разпоредил и организирал прогонванията на мюсюлманите и хърватите от райони, за които е имало сръбски претенции, както и – че е направлявал финансирането и въоръжаването на специалните части. Зулпанин е знаел и за лагерите, в които арестантите са били подлагани на издевателства, но не е предприел нищо срещу това.

Босненски сърбин е и Здравко Толимир, който е бил част от щаба на Младич – заместник-шеф по сигурността и разузнаването, който отлично е знаел за плановете за гоненията на мюсюлмани от Сребреница и Зепа – както гласи обвинението.

За извършените престъпления в Хърватия е обвинен Горан Хаджич, работил преди войната в един от лагерите във Вуковар, а от 1990-та става ръководител на сръбското малцинство в Хърватия и през февруари 1992-ра е избран за “президент” на самообявилата се република Сръбска Крайна. Обвиненията към Хаджич са както за прогонванията на хиляди хора с несръбски произход от родните им места, така и за извършените мъчения и убийства. Подобни обвинения, но този път за престъпления срещу сърбите, са отправени към хърватския генерал Анте Готовина. Той, който е бивш член на Чуждестранния легион, бе обвинен през февруари миналата година – за престъпленията, извършени докато е начело на частите при провеждането на така наречената операция “Атака” – за обратното завземане на територията на република Сръбска Крайна. Той е признат за виновен в последващото прогонване на сърбите от Крайна, което е било свързано и с убийства, системни грабежи и разрушаване на жилищата.

И последният, който все още се издирва от Хагския трибунал – това е обвинения за извършените в Косово престъпления бивш протагонист на войнната и полицейската машина на режима на Милошевич – Властимир Джорджевич. От 1997-ма той е заместник- министър на вътрешните работи на Сърбия и в тази си функция – съгласно обивненията – е участвал в системната кампания на терор и насилие срещу албански цивилни граждани. За Джорджевич се предполага, че се намира в Русия.