Ден на борбата против расизма

Световната общност отбелязва тази дата от 1969 насам, като ден на активен размисъл по въпроса, какво може да се направи за изкореняването на това отвратително явление. Мнозина може би ще останат изненадани от това, колко разпространено си остава мнението, че предполагаемото неравенство на расите оправдавало икономическата експлоатация, политическата и социалната изолация и дори унищожението на определени групи от хора. Това мнение наистина не избива така открито на повърхността, както по времето на колониализма или нацизма, но то продължава да вирее в целия свят; понякога ясно и недвусмислено, както в подхода към бушмените в Южна Африка, аборигените в Австралия и уйгурите в Китай, или подсъзнателно, както по отношение на синти и рома в Европа или афроамериканците и латиносите в САЩ.

Именно този подмолен, тънък вид расизъм, обогатен с дълбоко вкоренени страхове и противоречиви етническо-религиозни представи, е особено широко разпространен и причинява голяма вреда. А в трудни времена, като днешните, когато хората по целия свят, от Индонезия през Испания до Америка, живеят в страх от реални или потенциални терористични акции, предубежденията срещу всичко чуждо много бързо придобиват расистки форми, причинявайки нова вреда. Нанесените щети изискват после дългогодишна, упорита работа, за да бъдат отстранени.

От няколко години насам политиците проявяват престъпно пренебрежение към тази чувствителна тематика, предоставяйки по този начин терен на съществуващата латентна неприязън и на расистки възгледи. Само че и мнозина мигранти сами носят вина за създалото се положение, като често отказват нарочно да приемат условностите на демокрацията, опасявайки се може би да не изгубят собствената си идентичност. При сегашните условия трудно може да се очаква противодействие от политиката. Остава ни отново надеждата, че поне влиятелни сегменти на гражданското общество ще продължат и занапред да работят по тази трудна задача, оказвайки ефикасна съпротива на расизма.