Действителността като психодиспансер

заприличва на психодиспансер.

Юмруци, викове и гонитба като в холивудски екшън обърнаха с главата надолу русенския психодиспансер. В главните роли влязоха шизофреник, шефът на русенската полиция и директорката на здравното заведение. Причината за бойната сцена – намалените дози лекарства за питомците на психодиспансера. Из първа страница на в. “Труд”

Човек като мен, който върви пеша по улиците, пътува с градския транспорт и общува формално и неформално с много и какви ли не хора, винаги е изкушен да открива емблематични поведенчиски модели, да търси метафорика в ситуациите, и дори да обобщава понякога. Психодиспансер, в който лекарствата не достигат е картинка, подканваща да я насложим върху като модел върху произволно избран отрязък от всекидневието. То тъй или инак непрекъснато ни сполита шизофренно раздвоено, объркващо до паника, абсурдно до без дъх, необяснимо в преувеличението на едно и недостига на друго. Ад някакъв и не всеки може да му окаже съпротива, да му обръгне, да го прибира вечер в главата си и заран да се събужда ведър и нормален.Но хайде да опитам с повече конкретност – нека да започна с шумната шетня в прокуратурата. Дисциплинарни наказания на шефове, кадрови кадрили, Велчев и Петков внасят 20, да 20, правилно сте чули, знакови дела в съда, Пилето пак окафезено, да онова същото Пиле, дето все прехвърча над закона – и да спра дотук с изобилието от значими съдебни новини, които а-ха да станат факти, и все не успяват. Все си остават крещящ недостиг на работеща съдебна система, и още по-крещящ недостиг на справедливост. Ето тая ситуация на разкрач влудява хората. От една страна голяма правова говорилня, от друга бандитите си разиграват коня пред очите на цялото общество, насаждат всевластните си страхове над нормалните граждани и прегазват всички човешки норми и гласувани закони с дебелите си джипове. Няма милост, само екшън – като в русенски психодиспансер. От описаната мила родна картинка нещо трябва да се оттеме – незаконно придобити имоти, например, и нещо да се допълни – затворническа килия, с престъпен бос в нея, така и картинката би се понормализирала, и би попредотвратила част от злото в бъдеще. От видимото с просто око зло имам предвид.

Втори опит за конкретност: рухващи и строящи се сгради в един и същи миг, взаимосвързано в престъпната небрежност, с която управляващи местни васали раздават разрешителни за строеж и предоставят паметници на културата или на свои хора, или на времето, което ще ги събори, и ще остане едничкия апетитен терен под тях – пак за свои хора. Няма милост, само екшън – и в София, и в Бургас, и на Пампорово, където чутовната лакомия на братлетата Диневи, превърна в свлачище цяла писта. Ще се случи скоро и в стария град в Пловдив, захапан вече от Георги Гергов – само, че освен предписанията на строителните надзорници, в случая са нарушени и някакви морални правила. Строителите-рушители са омотали в кълбото си важни местни и национални политически фигури, те лъщят по партитата им, съучаствайки в празниците, съучастват и в престъпленията им, и това също е влудяващо.

Не остава време и третият пример с културномасовикът на Министерството на отбраната Стоянчо, който кара Ламборджини ще бъде оставен за друг път. Подполковник Люцканов с жалките му 400 белязани лева, ако не е пожертван, за да се прикрият страховитите военни далавери, трябва да бъде разжалван в чин ангел. Ето такива двойнствености не само ни карат да си говорим сами, но подтикват мнозина да идат на митингите на Атака и да чуват изригващата злост от устата на самото нашенско дуче днес, и да гласуват за него утре, та психодиспансерът да стане пълен. И екшънът – също!