Двойното бреме на възрастта

Колкото и тежък, а често и несправедлив да е животът на младите хора, в сравнение с този на възрастните, т.е. на хората над 60 години, той е несъмнено много по-динамичен, вълнуващ, пълнокръвен и в крайна сметка в определен смисъл дори хубав. Ако искаме да вникнем в тенденциите на общественото развитие, няма нищо по-изразително и точно от данните, които ни предоставя демографията. Тя разкрива действителното положение на нещата зад добрите обещания на идеологии и политици. Демографските развития и промени имат много по-сериозно отражение върху живота на хората от което и да било политическо решение. Хвърли ли поглед към статистиките, интересуващият се от политика човек ще открие много любопитни неща. Сухите цифри изведнъж сякаш се изпълват с живот, отначало интригуват, след това те карат да се замислиш и в крайна сметка те изпълват може би дори със страх. Защото наред с растящата пропаст между бедни и богати страни, се разкрива и друга още по-голяма опасност, а именно бързото и поглъщащо много разходи застаряване на населението в богатите региони на света, което взривява съществуващите системи на социална сигурност.

Една трета от хората на възраст над 60 години, т.е. 235 милиона души живеят в богатите страни, след 40 години техният брой ще нарасне на 400 милиона. Ако хвърлим поглед към групата на хората на възраст над 80 години, то от 40 милиона техният брой ще нарасне след 40 години на 100 милиона. Данните са изразителни сами по себе си – те сочат неминуемия конфликт между млади и стари хора в обществото, конфликт, за чието политическо, морално и икономическо решение досега не са разработени убедителни концепции. Бремето на старостта става по този начин двойно – това е бреме и за старите, и за младите. Но и едните и другите не смеят да си представят остротата на оформящия се конфликт между поколенията в богатите демократични страни. Стигне ли се обаче до този конфликт, който е неизбежен според научните изследвания, хората ще трябва да се простят с проекти на живота, базиращи се на свободата, демокрацията и вече постигнатото благосъстояние. А това означава, че ще трябва да промени западното разбиране за демокрация и социална пазарна икономика – твърде висока цена, която всички ще трябва да платим.