1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Двама музикални виртуози на германска сцена

18 май 2006

Kларинетистката Сабине Майер и пианистът Пиер-Лоран Емар гостуваха тези дни в Кьолнската филхармония

https://p.dw.com/p/AuhN
Снимка: Bilderbox

Сабине Майер е една от големите звезди на германската сцена. След като започва работа в легендарния оркестър на Берлинските филхармоници, Сабине Майер бързо стартира и солова кариера, която я изведе на най-големите сцени в Европа, САЩ, Латинска Америка, дори в Австралия и Африка. Кларинетистката свири с Чикагския и с Лондонския симфонични оркестри, с Виенската филхармония и с фестивалния оркестър в Залцбург. На последния си концерт в Кьолнската филхармония тя изпълни заедно с квартета Хаген любимия на публиката Моцартов квинтет за кларинет, две цигулки и виолончело. Както винаги, особено впечатление направи интересното телесно поведение на Сабине Майер, която участва в музиката буквално с цялото си тяло – за разлика от други камерни музиканти, които по време на концерт остават почти неподвижни.

С тялото си присъства на сцената и френският пианист Пиер-Лоран Емар. Друга обща черта между двете звезди – Сабине Майер и Пиер-Лоран Емар - е изразеното им предпочитание към съвременната музика. Френският пианист работи с някои от най-големите имена в съвременната така наречена “сериозна музика” като Пиер Булез и Лигети, той е и сред най-ревностните пропагандаторите на музиката на Оливие Месиен. Емар също свири с най-известните световни оркестри под диригентството на Саймън Ратъл, Кристоф Ешенбах, Николаус Харнонкур, Кент Нагано и други. Той е и професор по пиано в Парижката консерватория и във Висшето музикално училище в Кьолн, където изнесе солов концерт с произведения на Клод Дебюси, Роберт Шуман и Дьорд Куртадж. Пиер-Лоран Емар за пореден път доказа и пред кьолнската публика, че музиката и музикалното мислене на 20-ти век предопределят неговите собствени изпълнения. Произведенията на Дебюси и най-вече на Шуман прозвучаха аналитично разложени, с поставени в кавички мелодии. А физическият терор, който Емар упражнява върху рояла, е толкова масивен, че в антракта, а навярно и след концерта, за акордьора имаше доста работа.