Дан Браун и "Кодът на Леонардо"

Само след дни по екраните на кината излиза филмът “Кодът на Леонардо”; няма съмнение, че след толкова много предварителна реклама и със звезди като Том Хенкс той ще има успеха, който от месеци насам има мега-бестселърът на американския автор Дан Браун. Невероятното внимание, което му се отделя, беше възбудено не на последно място от критиките от страна на католическата църква. Романът така или иначе се гради на по-скоро познатата, отколкото нова теория, по-точно измислица, че в продължение на хилядолетия църквата се е опитвала да скрие от потомците “истината” за плътската връзка между Исус и Мария Магдалена. И то с всички възможни средства, включително прибягвайки към убийства. Това е нечувано кощунство за християните, които се чувстват религиозно унизени и се опасяват, че става дума за целенасочена стратегия срещу църквата. За повечето хора, включително християни, които са чели романа, “Кодът на Леонардо” е интригуващо четиво. Но кой е самият Дан Браун?

Това е Дан Браун или по-точно гласът на Дан Браун от времето, когато се опитва не един път да се наложи в бизнеса на поп-музиката. Неговите парчета не са по-лоши от тези на мнозина други. Биографката му Лайза Роджък разказва, че той не се е придържал особено към правилата в този бизнес.

“Трябва да се наложиш, да се опиташ, казва тя, да вдигнеш шум, да привлечеш вниманието върху себе си, след като си издал първия си компакт-диск. Дан не желаеше да си прави самореклама, искаше музиката му да се харесва сама по себе си.”

С музикалната кариера нещата се провалят. Дан Браун опитва силите си в литературата. Животът му в Лос Анджелис в средата на хора на изкуството го въдхновява и само за няколко дни той написва “187 мъже, които би трябвало да избягвате” – това е първата му книга, не особено успешна. След като издава още три също не много успешни романа, той внимателно анализира книгопазара, за да разбере какво се налага и харесва. Следващият му роман е “Кодът на Леонардо” – продажба 50 милиона екзмепляра, преводи на 44 езика. С успех отхвърлени обвинения в плагиатство. Остри протести от строго консервативната католическа организация Опус деи и от средите на радикални католици. В редките си публични изяви Дан Браун коментира шумотевицата около себе си така:

“Наскоро един много умен британски свещеник писа, че християнската теология е надживяла писанията на Галилей и Дарвин. Сигурно ще надживее и писанието на един романист от Ню Хемпшир.”

Дан Браун и съпругата му живеят в Ню Хемпшир, в Екстър, където той е роден. Живеят усамотено и нямат деца. От времето, когато успоредно с писането на книги учителства, му е останал навикът да започва работа в 4 часа сутринта.

“Работя, разказва Браун, около час и половина, след това правя лицеви опори. Както знаете, понякога си слагам специални ръкавици и подпрян с ръце на тавана, вися надолу с главата. Може и да съм откачен, но смятам, че в това положение мисля по-добре.”

Какво е измислил за следващата си книга? Действието ще се развива във Вашингтон, няма да бъде политически трилър, отново става дума за изкуството и тайните на историята. Тази рецепта, както е известно, вече има успех. Същата може би ще е и темата, която, както Дан Браун смята, мнозина не са разбрали в “Кодът на Леонардо”.

“До преди 2000 години, казва той, сме живяли в свят на богове и богини. Днес имаме само богове. В редица култури жените са лишени от спиритуалната си сила и доминираните ни от мъжете абсолютистки философии оставят след себе си дълга история на насилието и пролятата кръв. И до ден днешен.”