Дали Интернет допуска възникване на монопол?

Нима отново нещата стигнаха дотам? С оповестеното излизане на борсата на американската търсачка Гугъл се пробуждат спомените за бума в Интернет в края на 90-те години. Така наречената ”търсачка” е един от най-големиет успехи, които може да демонстрира Интернет. Затова говорят не само 200 милиона запитвания на 80 езика на ден, но и факта, че името вече е навлязло в разговорните английски и немски като глагол – ”Това го гугълвах” за намиране на нещо в мрежата чрез Гугъл.

Успехът на Гугъл може да бъде обяснен. Откак съществува той предлага на потребителите надеждни и прости средства за намиране на това, което му трябва на човек. Истарията на Гугъл започва преди 6 години с простата идея на двама калифорнийски студенти. Интернет сайт е информативен ако се свърза с други предложители в Интернет. СТраниците, които са най-търсени в Уърлд Уайд Уеб излизат най-горе в класациите на Гугъл. Поради милиардите Интернет сайтове само с много сложна техника и хиляди бързи компютри може да се обхваща предлагания материал и да се отделя зърното от плявата.

Техниката обаче не е всичко. Гугъл е предпочитан затова от потребителите по цял свят, защото отчита нуждите на потребителите. Това показва дори едно кликване на страницата – тя е почти спартанска. Девизът тук е по-малкото е повече. Докато конкурентите на Гугъл като пионерът от интернет Яхуу! Непрекъснато добавят нови атрибути в сайтовете си и така стават объркващи, то Гугъл използва уникалната си пазарна ниша за да докаже, че в Интернет могат да се правят пари. При това да се продават резултати от търсене е само една от идеите. Дори и това се оказа,

Дори и факта, че калифорнийската фирма се отказа и от пъстроцветни реклами се оказа правилно решение, защото в Интернет почти не може да се печели с реклами. Освен това потребителите считат Гугъл за некомерсиализиран и търсен.

Обявеното излизане на борсата показва, че зад хладнокръвната фасада дърпат конците хора с остър делови усет. В последно време Гугъл стана предмет на разговори поради своята страст към събиране на данни. В крайна сметка кой къде се движи в Интернет е интересен въпрос, защото само така може да се изпращат целенасочени реклами на клиентите. Вероятно Гугъл иска тъкмо в тази област да направи пари – като предложител на данни за потребителите на Интернет и вероятно за отделни потребители.

Не за пръв път Гугъл е подложен на критики. Когато преди две години стартира собствената си информационна програма Гугъл Нюз много журналисти се изнервиха, защото търсачката събира всички новини, които са в Интернет и представя напълно автоматизиран пакет от връзки, без нито един редактор да си блъска главата над тях. С това обаче журналистите не станаха излишни, въпреки че някои се опасяваха от такова нещо.

Без малкото кликвания посредством Гугъл повечето рекламни предложения в Интернет нямаше да стигнат до клиентите. Напълно възможно е в бъдеще Гугъл да се опита да направи капитал от тях. Добра новина е, че концерни като Майкрософт и Яхуу!, които дълго подценяваха Гугъл сега модернизират своите търсачки. Ако Гугъл стане монопол, той ще се превърне в опасност за свободата на медийте.