Гюнтер Ферхойген на 60 г.
14 април 2004Реклама
Гюнтер Ферхойген не е от онези суетни политици, които умират да застанат пред телевизионната камера. Въпреки това той често е принуден да стои в светлината на прожекторите - особено сега, когато ставаме свидетели на най-голямото му дело: организирането на най-голямото разширение на ЕС, което ще стане факт на 1 май.
Ферхойген стана член на Европейската комисия през 1999 и оттогава отговаря за разширението. Под негово ръководство стотици служители на общността преговаряха с дванайсет страни относно влизането им в Съюза. Целта беше те да пригодят безкомпромисно законодателството си към европейските норми, и то не само на теория, а преди всичко на практика - от атомните електроцентрали до угояването на животните.
През декември 2002 приключиха преговорите с десет страни; България и Румъния - по собствено желание - поискаха малко повече време. Освен това еврокомисарят следи демократичните промени в Турция, единствената страна-кандидатка, с която все още не се преговаря официално. Ферхойген водеше преговорите за членството праволинейно и принципно, като насърчаваше, а понякога мъмреше кандидатите. Той им напомняше също, че членството в общността си има своята цена.
Когато преди пет години германското правителство изпрати социалдемократа Ферхойген в Брюксел, той заемаше един неудовлетворяващ го пост във външното министерство - той беше вторият човек след министър Йошка Фишер. Поради коалиционни причини за него бе невъзможно да оглави външното министерство. Впрочем името му продължава да се спряга и сега - винаги когато се спекулира относно размествания в германското правителство. Той би могъл да остане обаче и в Брюксел, като заеме някоя нова отговорна длъжност; например, като супер-комисар отговарящ за промишлената политика - както иска канцлерът Герхард Шрьодер.
Впрочем Ферхойген не се оставя да бъде инструментализиран: той не подкрепи някои решения на Европейската комисия против Германия, без обаче да се превръща в маша на Берлин. Той стана социалдемократ по убеждение преди 22 години, но преди това беше също толкова време член на СвДП, израствайки политически под крилото на Ханс-Дитрих Геншер, дългогодишния външен министър. През 1982 либералите подмениха традиционния си коалиционен партньор с ХДС/ХСС - един завой, който Ферхойген не можа да преглътне и така напусна либералната партия. При социалдемократите той бързо направи кариера, издигайки се до генерален секретар. Той никога обаче не е имал контакт със социалдемократическата база - което обаче не попречи на възхода му.
Ферхойген стана член на Европейската комисия през 1999 и оттогава отговаря за разширението. Под негово ръководство стотици служители на общността преговаряха с дванайсет страни относно влизането им в Съюза. Целта беше те да пригодят безкомпромисно законодателството си към европейските норми, и то не само на теория, а преди всичко на практика - от атомните електроцентрали до угояването на животните.
През декември 2002 приключиха преговорите с десет страни; България и Румъния - по собствено желание - поискаха малко повече време. Освен това еврокомисарят следи демократичните промени в Турция, единствената страна-кандидатка, с която все още не се преговаря официално. Ферхойген водеше преговорите за членството праволинейно и принципно, като насърчаваше, а понякога мъмреше кандидатите. Той им напомняше също, че членството в общността си има своята цена.
Когато преди пет години германското правителство изпрати социалдемократа Ферхойген в Брюксел, той заемаше един неудовлетворяващ го пост във външното министерство - той беше вторият човек след министър Йошка Фишер. Поради коалиционни причини за него бе невъзможно да оглави външното министерство. Впрочем името му продължава да се спряга и сега - винаги когато се спекулира относно размествания в германското правителство. Той би могъл да остане обаче и в Брюксел, като заеме някоя нова отговорна длъжност; например, като супер-комисар отговарящ за промишлената политика - както иска канцлерът Герхард Шрьодер.
Впрочем Ферхойген не се оставя да бъде инструментализиран: той не подкрепи някои решения на Европейската комисия против Германия, без обаче да се превръща в маша на Берлин. Той стана социалдемократ по убеждение преди 22 години, но преди това беше също толкова време член на СвДП, израствайки политически под крилото на Ханс-Дитрих Геншер, дългогодишния външен министър. През 1982 либералите подмениха традиционния си коалиционен партньор с ХДС/ХСС - един завой, който Ферхойген не можа да преглътне и така напусна либералната партия. При социалдемократите той бързо направи кариера, издигайки се до генерален секретар. Той никога обаче не е имал контакт със социалдемократическата база - което обаче не попречи на възхода му.
Реклама