1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Гюнтер Грас на Панаира на книгата в Лайпциг

26 март 2007

На току-що приключилия Лайпцигски панаир на книгата писателят Гюнтер Грас използва повода, за да се разправи с критиците си – главно медиите. В следващите минути обобщаваме мненията на германския нобелист, развити в интервю за телевизията:

https://p.dw.com/p/AuWA
Снимка: AP

Първо Грас изразява благодарност на всички онези, в Германия и в чужбина, които са го подкрепили, когато в края на миналото лято се развихри скандалът около автобиографията му. В нея, нека припомним, писателят за пръв път призна, че като юноша, в самия край на войната, е служил във войските на СС. Грас казва, че начинът, по който са реагирали германските медии, е бил отвратителен, че това е бил опит за смазването му, гарниран с огромна доза подлост.

Сега Грас твърди, че всъщност през всички изминали десетилетия той никога не бил крил, че неговото поколение “по необясним начин” е било в плен на нацистката идеология, че той самият до самия край на войната вярвал в окончателната победа на Германия. “Това са уроците на моята младост, от които си направих съответните изводи, и това именно ме направи отговорен гражданин в тази република” – заявява той. Но ето че изведнъж се оказало, че всичко това не важи повече. “Важното беше да се развихри кампания срещу мен.”

Какво му е пречело да наруши по-рано своето мълчание и да признае юношеския си грях? Това бил срамът, че е служил във войските на СС. Грас казва, че просто не знаел каква форма да придаде на самопризнанието си, как да пише за станалото: “Трябваше – казва той – да достигна определена възраст, за да намеря тази форма, като напиша един автобиографичен текст.”

В оттговор на въпроса дали обществото се нуждае от морални инстанции, писателят отвръща, че има резерви по отношение на понятието “морална инстанция”. Той припомня, че още Хайнрих Бьол е имал проблеми с възвисяването му като “съвестта на нацията”. “Това са понятия, които не струват нищо” – твърди Грас и допълва, че това, от което има нужда са ангажирани граждани. “Всичко, което съм правил извън моята литературна дейност, съм го правил като политически гражданин.”

Гюнтер Грас е особено остър по адрес на германските медии, поставяйки на първо място списание “Шпигел”; останалите вестници повтаряли като папагали, писаното от “Шпигел” – и то в стила на булевардния вестник “Билд”. Грас се дистанцира междувременно от думите си, че германската преса се била “изродила”, но все пак е на мнение, че тя е изгубила онова високо равнище, което е имала в миналото.

“Впрочем забелязвам – заключава германският нобелист, - че вие журналистите сте неспособни на самокритика. Седите си в удобните редакции, опрени на огромните си тиражи и се чувствате абсолютно сигурни. Само че има гласове против. Моят е един от тях!”