Гърция в треска за изучаване на чужди езици

Тясна учебна стая с изглед към една малка градина. По чиновете седят 10 ученика от трети клас и си припомнят позабравените фрази по английски дни след края на лятната ваканция. Всички ученици, освен един на последния чин, са в добра форма, а тук става въпрос за 7 и половина вечерта, тъй като това е частно езиково училище и часовете се провеждат след редовните.

В Гърция съществуват 8400 подобни училища, а 2500 само в Атина. Почти всички родители пращат децата си след училище в така наречените “фронтистириа”.

“Някой родители имат особено големи планове за своите деца - казва директорката Ксения Гкатцогианиди - а много от тях са съвсем обикновени хора. Защото да говориш два или дори три чужди езика в Гърция е абсолютен стандарт.”

За тези уроци гърците бъркат дълбоко в джобовете си. В това училище, което се намира в квартал, където семействата имат малки доходи, таксите не са високи. Средно обаче родителите харчат за едно дете годишно по 2000 евро за изучаването на два чужди езика.

" В нашето семейство работи само единият и се лишаваме от много неща, за да може синът ни да посещава това училище, но това е разбираемо или? В днешно време човек не може да си намери работа, ако не знае два, дори три чужди езика.

Тук часовете са планувани с добър методически подход, което в обикновените училища не е така. Там учителите се осланят на факта, че учениците посещават вечер частно училище.”

Това казва един баща, който е посещавал същото училище и сега праща две от децата си там. Следващата година ще запише и третия си син. Гръцкият профсъюз от години насам се опитва да въведе чуждоезиковото обучение напълно в гръцката учебна система. Никос Пайцис от Института за изследване на образованието, който е част от профсъюза, не вижда причина децата да бъдат пращани на частни уроци.

“Обективно погледнато редовните часове по чужди езици са изградени съвсем добре. Преди в училищата се използваха много стари методи и учебници, днес обаче това се промени. За съжаление хората все още не могат да го разберат, а и нашите политици не предприемат нищо, за да променят ситуацията. Все пак частните училища отварят места за много безработни учители.”

От Съвета на Европа също подкрепят мнението, че чуждоезиковото обучение в държавните училища е напълно достатъчно. Никос Пайцис е убеден, че частните уроци ще могат да бъдат изместени само ако училищата подготвят своите ученици целенасочено за признатите езикови дипломи.

“Гърците са много несигурни относно своята професионална реализация. И дипломите, които те успеят да получат извън училище, са допълнителен коз в техните ръце. Това обяснява и факта, защо често се изискват дипломи, които не само удостоверяват познанията по съответния чужд език, а и служат като квалификация за преподаване. Ако съществуваха още по-добри сертификати, аз съм сигурен, че гръцките ученици щяха да пожелаят да ги притежават. В същото време счетоводителят на едно средно голямо предприятие няма нужда от най-високата диплома по английски език. ”

Всички родители обаче знаят, че точно по този начин работният пазар функционира много добре и така системата ще се запази още дълго.

“Предпочитам децата ми да изучават чужди езици, а не математика, физика или някоя друга наука. Защото без познания по чужди езици така или иначе не могат да си намерят работа в нито един бранш. С дипломата в ръка те ще могат да станат преподаватели, а също и преводачи, тоест винаги ще има какво да работят.”