Гъвкавост и отстъпчивост не са излишни и за двете страни

Ставащото между Великобритания и Иран е симптоматично за дилемата, в която се намира не само Лондон, но и целият Запад по повод Техеран. Както и в атомния спор - Западът размахва оръжия и санкции, които обаче твърде бързо се оказват доста неефективни. Така и в случая сас задържаните или отвлечени 15 британски военнослужещи. Първоначаблно британският премиер Блеър заплаши със “строги мерки”, но в крайна сметка оповести само “замразяване на отношенията с Иран”, което не бива да се бърка с прекратяването на дипломатичски отношения. В случая става дума само за това, че се прекратяват всички официални посещения и всички бизнес-контакти със страната. Сякаш, че подобни неща биха могли да доведат до някакво решение на проблема. Нито една от двете страни всъщност не е заинтересована от допълнителна ескалация на напрежението, а още по-малко от разрастването му до военен конфликт. Затова със сигурност – би било значително по-добре, ако случаят беше решен с помощта на “тиха дипломация” Разбира се, и това е по-лесно да се каже, отколкото да се изпълни на практика. Независимо от това, че Тони Блеър в скоро време напуска активната политическа дейност, в момента той е принуден да демонстрира пред собственото си население необходимата решителност. Същото се отнася и до иранското ръководство. Без значение, дали инцидентът е бил планиран или не – той е добре дошъл за определени политически кръгове в Техеран. Лондон тъкмо прокара своята линия на по-твърди санкции срещу Иран, а сега е дошло време, иранците да му натрият носа.

За да се заглади конфликта обаче не е достатъчно да се показват снимки от сателитните системи за навигация. Онези, които не вярват в британската версия, така и няма да повярват и на снимките. А в Техеран никой не изпитва особено доверие към Великобритания. Да не говорим за това, че стойността на тези компютърни линии и без друго е доста съмнителна на фона на продължаващият вече десетилетия спор за морската граница.

В подобна ситуация, Лондон не може да направи почти нищо. Може би обаче щеше да е по-разумно, ако вместо самоуверено и нравоучително твърдоглавие, британците бяха проявили малко повече отстъпчивост и гъвкавост, заявявайки, че е станала грешка, за която съжаляват. Приказката, че по-умният отстъпва, може би не се вписва добре в стратегията на воюващи нации, в настоящия случай обаче още от самото начало можеше да внесе деескалация на напрежението. Ако и след подобна отстъпчивост Техеран покажеше твърдоглавие, това само щеше да му докара допълнителна международна изолация. Вместо това обаче Лондон се впусна в опасно премерване на сили, което не е в състояние да спечели. Потърпевшите от всичко това – са 15 британски военнослужещи.