Голямото мълчание за големия терор

С възпоменателни служби във всички московски черкви тази седмица бе отбелязана годишнината от началото на масовите репресии 1937/38. В Бутово край Москва, където преди 70 години са били извършени първите масови разстрели, бе поставен един голям дървен кръст, донесен с кораб от островите Соловки. В един бивш манастир на Соловки навремето е бил създаден първият съветски гулаг.

Началото на инсценирания от Сталин държавен терор е поставено от прословутата заповед номер 00447 на народния комисар на вътрешните работи Николай Йежов, която влиза в сила на 5 август 1937. Нейната цел е “окончателното решаване на проблема с вътрешните врагове на СССР чрез профилактична социална чистка в предвоенната ситуация”. Този унищожителен поход е насочен на първо място срещу частните селяни, кулаците, срещу духовенството, интелигенцията и членовете на забранените междувременно политически партии.

В навечерието на издаването на заповедта са изготвени обширни списъци с имената на така наречените съветски врагове. Особено коварното на заповедта е, че тя възлага “квоти” на областните власти. Така например в трета категория, смърт чрез разстрел, на Азербайджан е възложена квота от 1500 разстрела, докато 3750 души са предвидени във втора категория – от 10 до 15 години затвор. Но тези цифри имат само ориентировъчна цел; на местните партийни организации е дадена пълна свобода за проява на “собствена инициатива”.

Местните партийни босове се оказват просто неудържими в своята кръволожка настървеност. Много скоро първоначално зададената цифра от 268 950 “врагове на СССР” бива многократно надмината. До ноември 1938 по бързата процедура са осъдени повече от 800 000 души; половината от тях са разстреляни.

В навечерието на сегашния тъжен юбилей президентът Путин заяви наистина, че 1937 не бива да се забравя. Но същевременно той даде да се разбере, че великите моменти в руската история трябвало да имат предимство пред спомените за сталинисткия режим на масов терор и изтребления. Русия не бивало да се чувства виновна. Що се отнася до самата годишнина, кремълският шеф нямаше какво да каже.

Още повече обаче неговият украйнски колега. Президентът Юшченко подчерта, че “споменът за Соловки има свещено значение в историята на Украйна”. Извънредно голям е броят на украйнците, които станаха жертва на големия терор. “Наш дълг е – заяви Юшченко – да не допуснем младото поколение да забрави трагичните страници от нашата обща история. Престъпленията на тоталитаризма трябва да бъдат заклеймени.”