Германско-китайските отношения са в криза

"Бих искал да ви кажа открито, че промени има. Но отношенията са се подобрили, а не влошили" - заяви китайският министър-председател Уън Дзябао на съвместна пресконференция с Ангела Меркел - в опита си да обори впечатлението, че ориентираната към стойностите външна политика на канцлерката е обременила двустранните отношения. В края на август Меркел бе приета в Пекин изключително радушно, до степен да се допусне, че между двамата правителствени ръководители цари истинска близост.

Само три месеца по-късни китайските медии говорят за най-сериозното влошаване на двустранните отношения от над 30 години насам. Те ги виждат близо до "точката на замръзване". Обект на особено недоволство от страна на китайците е това, че известната с откритостта си канцлерка е премълчала по време на разговорите си в Китай, че само след седмици планира да се срещне с Далай Лама.

"От гледна точка на китайското правителство тя е извършила един вид посегателство спрямо доверието. Един важен международен партньор не бива да бъде уведомяван чрез съобщения за пресата или между другото за неща, които имат потенциала да се отразят негативно на отношенията. Това не бе правилен ход" - казва Еберхард Зандшнайдер, експерт по Китай в Германското дружество за външна политика. Оттам нататък - в стратегически документи на консервативната фракция Китай бе определен като предизвикателство и конкуренция, последва и посещението на канцлерката в Индия. Всичко това се тълкува от китайското ръководство като промяна в курса на федералното правителство. Зандшнайдер не споделя това мнение:

"Убеден съм, че подобна промяна в курса няма. Смятам, че е много разумно да се каже, че в последните години германският поглед към Азия бе доминиран в твърде висока степен от Китай и от икономическите въпроси. А на този огромен континент има и други важни държави, и най-вече - други важни теми, които ние би трябвало да имаме предвид. Това е едно разширяване на политическата перспектива спрямо Азия - което е много смислено. И не бива да се приема от Пекин като промяна в курса. Още повече, че от гледна точка на перспективността една по-широко скроена политика в Азия в крайна сметка би допринесла и за установяването на смислена основа на германско-китайските отношения."

Тази основа, обаче, се подкопава все повече от до голяма степен емоционалните писания по медиите в двете страни. Освен това в Германия тръгна дискусия ,посветена на темата коя политика по опазването на човешките права е по-ефективна: дали шумната, критикувана по думите на германския външен министър Щайнмайер като "витринна" политика в стратегията на Меркел, или пък фаворизираната от първия германски дипломат политика, провеждана при закрити врати?

Референтката за Азия в Амнести интернешънъл в Германия Верена Харпе, изразява съмнения спрямо втория вариант:

"Естествено е много трудно постоянно само да предполагаш какво е постигнато зад тези закрити врати. Само като се има предвид от колко време вече се води диалогът по опазването на човешките права с Китай, от колко време се обсъжда установяването на правова държава - толкова много години, а ако се вгледа човек в това какво се прави в Китай, определено би могъл да си помисли, че диалогът би могъл да се води и по-успешно."

От друга страна със сигурност като успешни биха могли да се оценят двустранните търговски връзки - с оборот от 78 млрд долара през 2006-та година. От икономическа гледна точка Китай е най-важният партньор на Федералната република в Азия. А Германия пък заема първото място сред европейските държави в търговията с Китай. Германската икономика се опасява от негативно влияние на проблемите в политически план върху сделките с Китай. Вниманието от Азия вече в голяма степен се насочва към Франция, чийто президент започна в неделя първото си посещение в Китай.

Дали все още съществува възможността за възстановяване на доверието между Китай и Германия по време на мандата на Ангела Меркел? Ето мнението на Еберхард Зандшнайдер:

"Въпросът е сложен. Отговорът е следният - за канцлерката би било много много трудно да спечели отново и бързо доверието, което тя лично е разрушила. Много вероятно е това да не се получи. И няма да е първият път, в който личните отношения са дотолкова обременени, че влияят на политическите. Нещо подобно вече преживяхме с контактите между Герхард Шрьодер и Джордж Буш. Но все пак не бива да се забравя, че част от цялата ситуация е и външният министър, който не е чак до такава степен обект на критики, и вероятно от тази гледна точка би могъл да поеме и по-голяма политическа отговорност."