Германското дружество за развитие засилва ангажимента си в развиващите се страни

През миналата година германското дружество за развитие отбеляза най- успешната си досега бизнес-година. Потвърдени бяха намерения за инвестирането на 448 милиона евро в частния сектор на развиващите се страни, както и в реформиращите се икономики на страните от Централна и Източна Европа. Дружеството със седалище в Кьолн е основано преди повече от 40 години, с цел да подпомага ангажимента на германските фирми в рискови страни и слабо проучени пазари със консултантска и финансова помощ. Междувременно обаче тези дейности предствавляват само 10% от общата дейност на дружеството. Близо 25 на сто от кредитния обем е насочен към други страни от ЕС. Най-голямата част от финансовите помощи и кредити са предназначени за национални и регионални банки, както и фирми от развиващите се страни. Целта - в това отношение - си е останала непроменена - да се стимулира частния сектор на икономиката в развиващите се и реформиращи се страни, с цел да се повиши благосъстоянието на хората и жизнения им стандарт. Ръководителят на германското дружество за развитие Винфрид Полте казва:

Полте:

"Частните предприятия и фирми създават икономически ръст.Те създават работни места и увеличават доходите, трансферират технологичен ноу-хау , както и мерки по обучението и преквалификацията на работната ръка, задълбочават местните производствени структури и уголемяват предлагането от стоки и услуги. Много от фирмите освен това се ангажират и социално - те предлагат на сътрудниците си детски градини, училища, медицинско обслужване и др."

Характерно за Дружеството за Развитие е,че не се спира пред рискови начинания. Тъкмо обратното: то се ангажира особено силно там, където частните банки се въздържат да кредитират. Германските фирми се обръщат към дружеството за съдействие най- често, когато икономиката се намира в подем и се експандира на чужди пазари. Затова прези миналата година едно от основните направеления в работата на дружеството бяха азиатските страни, и особено Индия, Индонезия и Китай. Дружеството за развитие се ангажира активно и в ЮИЕ, както и в латиноамериканските страни. За да се развиват икономиките на стрнаните в преход, са нужни както стабилни политически условия, така и надеждни съдебни системи и инфраструктури в областта на енергетиката, образованието и траспорта. Достъпа на развиващите се страни до световните пазари обаче е главната предпоставка за икономическо оживление на тези страни. В тази връзка е важна ролята на Световната търговска организация. Нужно е, индустриалните нации да отворят пазарите си за не-аграрни продукти по-широко, както и да напряват някои отстъпки в търговията със селскостопански изделия. В отговор на това развиващите се страни биха могли да предложат някои пазарни облекчения.

-

Противно на уверенията на кабинета на Шрьодер, защитата на германския пазар на труда от евтина работна ръка от Изтока, е повече от пропусклива. Както заяви Шрьодер в правителствената декларация по повод източното разширяване на 1 май, работниците от източноевропейските страни ще имат право на свободен достъп до германския пазар на труда едва през 2011година. Това е вярно, но само на хартия. Защото влязлата в сила либерализация на сектора с услугите, на практика пропуска новите граждани на общността през задния вход. Трикът е следния: Ако източноевропейците се регистрират като предприемачи с фирма, няма ограничения за предлаганата от тях работна сила. Затова множество фирми в Германия едва изчакаха датата 1 май. Палновете им са - да заместят част от германската работна ръка с по-евтино платена - от Изтока. Интересът спрямо източноевропейските подизпълнители е огромен. В отделът за правна консултация на Търговско-индустриалната камара Франкфурт /Одер, близо 30% от всички постъпили запитвания през тази година са били свързани с подобни поръчки. Печеливши от тази възможност са и полските фирми - главно еднолични- които сега вече по легален начин могат да предлагат услугите си на Запад.

Не само ниските разходи по работната сила привличат западните фирми. Има и още по- опасен фактор за германските работници: конкуренцията от Литва, Полша или Чехия - често пъти се ползва сред тукашните работодатели с имиджа на по-работлива и по-добре квалифицирана от местните кадри.

-

Времената на бурно развитие в областта на патентното дело в Европа, са вече отминали. През миналата година Европейската патентна служба е регистрирала 162 000 нови предложения - това е само с 1 % повече от предходната година. Предишният експлозивен растеж беше прекратен. Европейската патентна служба с неийните близо 6000 служители е една от най-големите европейски институции. Основната и задача се състои в това, да проверява и раздава документите за патент над открития в рамките на ЕС. Отиващият си президент на Европейската паетнтна служба е германецът Инго Кобер. От края на юни мястото му ще бъде заето от друг - и тъкмо ооколо това място се разгоряха ожесточени политически битки между държавите-членки на ЕС. Затова прези миналата есен управителният съвет прие така нареченото двойно решениена. От месец юни първоначално президент на Европейската патентна служба ще стане французинът Ален Помпиду, а след съкретен мандат от само три години, поста ще заеме англичанката Алисън Бримелоу.

Как се вдижи разпределението на европейските патенти по страни? Най-прилежни тук са германските граждани - чийто заявки представляват 19,5 % от всички предложения. На второ място е Франция, но със само 6 % признати открития.