Германски политолог за доклада на Европейската комисия за напредъка в България

нститут за международна политика и сигурност.

Докладът на Европейската комисия за напредъка в България съдържа както очаквано многобройни критики, особено що се отнася до борбата срещу корупцята и дефицитите при спазването на човешките права. В крайна сметка това са същите тези проблеми, за които така или иначе непрестанно става дума. Означава ли това принцирна липса на напредък, попитах д-р Алтаман от германския институт за международна политика и сигурност. Ще успее ли България да навакса пропуснатото до следващия доклад, който се очаква идната пролет, и ще успее ли страната да предотврати прилагането на предпазната клауза?

“Докладът на Европейската комисия оправда изцяло очакванията. Той съдържа едно горлямо “Да, но...”. Това е обаче според мен от полза и за България и за Румъния, тъй като по този начин на политиците в двете страни се дава попътен вятър за осъществяване на започнатите реформи.”

Продължих разговора с д-р Алтман с въпроса кои проблеми са действително така сериозни, че биха могли да задействат предпазната клауза, тоест отлагането на българското еврочленство с една година.

“В доклада на Европейската комисия се формулират три т. нар. безпроблемни области и няколко области, които според комисията са предмет на сериозна загриженост. Специално в случая с България става дума за четири основни подобласти - селското стопанство и ветеринарното дело, механизмите за оползотваряване на европейските стурктурни фондове, борбата срещу корупцията и срещу организираната престъпност. Това са четирите области, които действително са особено проблемни, и които биха могли да се превърнат в причина за прилагане на предпазната клауза.”

Европейската комисия бе обещала, че ще представи честен и обективен доклад за напредъка в България и Румъния. Изпълнено ли бе това обещание? Все пак в последно време се налага усещането, че с оглед на ширещия се евроскептицизъм страните-членки на общността стават все по-критични.

“Да, евроскептицизмът играе известна роля. Същевременно трябва да добавя обаче, че тази фаза бе предходена от прекалено много оптимизъм и бързане в посока напред, в посока все по-бързо и по-мащабно разширяване. В последно време тези настроения бяха заменени от силно изразен реализъм. Затова съм на мнение, че евроскептицзмът оказва по-скоро реалистично, отколкото отрицателно влияние на оценките в доклада за напредъка в България и в Румъния. Смятам, че е от полза и за двете страни да видят черно на бяло, къде са пропуските им.”

На края на разговора ни помолих д-р Алтман за честен и обективен отговор на въпроса реалистична ли е датата 1-ви януари 2007-ма година за присъединяването на България към Европейския Съюз.

“Мисля, че да. Гледам на публикувания вчера доклад на Европейската комисия като на полезно предупреждение. Смятам, че България е в състояние да изпълни поетите ангажименти. Проблемите, които споменах и които са предмет на особена загриженост, са проблеми, които могат да бъдат решени посредством добра политическа воля. Тоест не става дума за пречки, чието отстраняване е свързано с технически трудности, необходима е единствено политическа воля.”