Германският съюз на селските стопани се надява на български сезонни работници

Чуждестранните сезонни работници са много важни за германското селско стопанство. От години насам поляци помагат при брането на ягоди и аспержи, прибирането на реколтите от грозде и зеленчуци. В продължение на години те запълваха нуждата от работна ръка на полето, за където трудно се намираха желаещи германци, включително и сред дълготрайно безработните. Напосредък обаче, поляците и другите източноевропейци - предпочитат да работят в Ирландия и други западни страни, където заплащането е по-високо отколкото в Германия и достъпът до трудовия пазар - по-лесен. Затова волю-неволю германските работодатели обръщат поглед към нови страни - този пък - специално към България. Знае се, че тамошните заплати не са високи, така че - германският пазар за сезонни работници като нищо може да представлява привлекателна цел за някои българи. На 12 декември федералното правителство смята да удължи с две години срока за разрешителните, с които се наемат на работа на източноевроейски сезонни работници в селското стопанство. Как реагира на това обединението на германските селски стопани? Да чуем Буркарт Мьолер - референт по социалните въпроси :

Б. Мьолер:

"Ние смятаме това за положително развитие. Съюзът на германските селски стопани би желал, Германия да отвори границите си за чужди работници както другите държави на ЕС . Това засега не става. Положително е все пак, че сега ще могат да се сключват договори с български работници. Засега те имат право да работят в хотелиерството и ресторантьорството, а ако се сега се стигне до сключването на договор, те ще могат да работят и в селското стопанство и градинарството."

За целта е предвидено германските агенции по труда да се договорят с българските власти за педоставяне на български сезонни работници още за идното лято. Заплатите, които ги очакват, не са особено щедри. Според думите на г- Мьолер - има регионални отличия, но долното ниво на доходите варира между 4 и 6 евро на час бруто. Който иска по-висока надница, ще трябва да преговаря с работодателя. Тази възможност обаче, очевидно не съществува за потенциалните български работници. Защо - пояснява Буркарт Мьолер:

Б. Мьолер:

"Сключва се трудов договор. Чуждестранният работник го получава в писмен вид и ако го подпише, той работи за съответно договорената заплата. Ако германските работодатели забележат, че с даваното от тях заплащане не могат да привлекат нужната им работна ръка, те ще трябва да увеличат надниците или да се откажат от производство в Германия."

Всяко повишаване на надниците - разбира се - се зависи от конкретните икономически условия в съответния бранш. Докато обаче се намира евтина работна ръка от чужбина - на каквато сега се надяват от България - отпада и необходимостта от увеличаване на заплащането.