1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Германският всекидневник "Ханделсблат" помести статия за българската енергийна политика

Райнхолд Ветер17 март 2008

Българското правителство иска да модернизира енергетиката си. Като основен енергиен доставчик на Балканите, България разчита на западно ноу-хау, на оборудване и внос на нови машини.

https://p.dw.com/p/DQDO
Снимка: dpa

Предвижда се западни и руски инвеститори да участват в строежа и поддържането на нови електростанции. Освен това България ще трябва да модернизира и електроразпределителната си мрежа, ако иска да запази водещите си позиции на основен износител на Балканите. Страната участва и в проектите "Набуко" и "Южен поток", които трябва да доставят електроенергия от Русия и Кавказ за Западна Европа.

Част от инвестиционните планове на правителството е строежа на

АЕЦ Белене, която трябва да заработи през 2013 година.

Заедно с това се търси чуждестранен инвеститор, който да участва заедно с българската страна в поддържането на електроцентралата. Извън всичко друго София сякаш обмисля отново да пусне трети и четвърти реактор в АЕЦ Козлодуй, което би създало напрежение по оста София-Брюксел заради поетото от България задължение да затвори двата реактора завинаги.

Българското правителство работи заедно с Русия и някои западни фирми в "Набуко" и "Южен поток". Проектите предвиждат през страната да минава снабдяването на Западна Европа с руски и кавказки газ. България иска да даде шанс и на двата проекта, защото по този начин се надява да предпази пазара от монополни цени, какъвто би бил случая при наличието на еднолична фирма в този сектор, казва министърът на енергетиката Петър Димитров.

В борбата на двата проекта,

Европейският съюз подкрепя "Набуко"

с идеята да намали силната енергийна зависимост на Западна Европа от Русия. За строежа на тръбопровода, който подобно на "Южен поток" ще минава през териториите на Турция, България, Румъния и Унгария, са предвидени 5 милиарда евро.

В проекта участват австрийската фирма OMV, германската RWE, турската Botas, българската Булгаргаз, румънската Transgaz и унгарската Mol.

В желанието си да модернизира енергийния сектор, България залага на западна техника. Германският концерн ЕОН вече участва с притежанието на 59% от акциите на един от регионалните доставчици. Много експерти обаче са на мнение, че подмяната на старата електроснабдителна мрежа е много по-належащ проблем от създаването на нови електроцентрали.

Но

България е привлекателна цел за чуждестранните инвеститори

не само в областта на класическите енергийни ресурси като газ, въглища и уран, но и в областта на соларната енергия. Още една причина за нарастващия интерес на западни предприятия и в частност германски фирми да инвестират в България.

Сянка върху популярността на България като удобно място за инвестиции хвърли решението на Европейската комисия да спре финансовите помощи по програмите Испа, Фар и Сапард заради подозрение в кражби и корупция.

Българското правителство обаче реагира на тези обвинения с уверението, че е налице политическата воля за справяне с проблемите.