Германските нобелови лауреати

Герхард Ертл работи от 45 години в областта на физикалната химия. Един от неговите основни трудове е петтомната енциклопедия, посветена на "Хетерогенната катализа". Чрез приложението на методи и апарати, използвани до момента във физиката, той успява да проучи процеси, за които химията не е имала обяснение. Обект на неговите изследвания са реакциите на молекулите при попадането им върху метални повърхности. "Герхард Ертл е първият учен, открил потенциала на тези нови техники" - гласи обосновката на Нобеловия комитет за връчването на наградата. Той е удостоен с отличието за проучванията си, приложими в областта на газовите катализатори.

И ако за наградата на Ертл се смята по-скоро, че е била дадена изненадващо, не така стоят нещата с втория германски учен - Петер Грюнберг, който бе удостоен за откритието си на гигантския магнитен резонанс, направено съвместно с френския му колега Албер Фер, с когото си поделят отличието. Като Грюнберг и преди удостояването има достатъчно основания за самочувствие. Неговият патент от 1988-ма година първи създава предпоставките за днешния гигабайтов твърд диск в компютрите, а изследователското звено в Юлих, където работи, печели десетки милиони благодарение на откритието. Годишно на базата на неговото откритие се прави оборот от около 100 млрд евро в световен мащаб. Като ако тогавашните германски високотехнологични фирми /става дума за периода между 1972-ра и 2004-та година/ бяха осъзнали потенциала на неговите достижения, днес приходите от патента щяха да бъдат за тях, вместо за Ай Би Ем.

68-годишният учен не споделя мнението на критиците по отношение на лошите научноизследователски условия в Германия. Най-малкото що се отнася до неговата област - учените в Германия са най-добре, отколкото където и да било по света.

"Трябва да кажа, че фундаменталните научни изследвания в Германия се насърчават по начин, какъвто няма да срещнете в други страни. Затова и винаги досега съм отхвърлял предложенията отвън, тъй като съм на мнението, че условията в Германия са най-добрите. Най-вече в института Макс Планк, в който учените могат да се занимават именно с това, което намират за интересно - неповлияни от програми, наложени от страна на правителството, или възложени от министри и т.н. Само трябва да бъде интересно. като това е нещо, с което те могат да се занимават в Германия, но не и същия мащаб в други страни.