Германските ежедневници от 9.2.08
8 февруари 2008Фрункфуртер Алгемайне Цайтунг коментира поведението на Турция:
"Макар, че разговорите между федералната канцлерка Меркел и турския премиер Ердоган бяха запланувани отдавна, те придобиха особен нюанс поради трагедията в Лудвигсхафен. Докато германската страна доемонстрира известна несигурност по отношение на това, какъв ще бъде крайният изход на следствените действия и дали те ще могат да опровергаят всички налични подозрения, турската страна никак не се посвени да демонстрира закрилническата си роля над турската общност в Германия и то без да се съобразява с фактическото гражданство на въпросните хора. Фактът, че това беше демонстрирано с подчертана самоувереност на германска територия, но по безукорен начин, след като преди това бяха казани някои грубости, прави влиянието на Ердоган по-силно, а не по-слабо."
Пфорцхаймер Цайтунг по същата тема отбелязва:
"Независимо, дали се харесва на германците и турците или не: те трябва да живеят заедно. Отдавна вече те са съседи, макар, че нещата не винаги изглеждат точно добросъседски. Все още отношенията между германци и турци са белязани от много взаимни подозрения. Тези подозрения имат дълга история. История, която между другото е свързана с това, че интеграционната политика в Германия се превърна в дискусионна тема едва в средата на 90-те години, което беше прекалено късно. Съществуващите подозрения обаче се дължат и на това, че в продължение на прекалено дълго време, ние пропуснахме да споим обществото в едно цяло. Тъкмо политиците трябваше много по-рано да отправят еднозначни сигнали в тази посока, които да отбележат еднаквата принадлежност на германците и на турците в Германия към едно и също солидарно общество."
Берлинер Цайтунг също се пита, защо интеграцията на гражданите от турски произход в Германия е така лоша:
"В Турция предстои да се въведе изборно право за турците, живеещи в чужбина. Три четвърти от живеещите в Германия турци са потенциални избиратели на партията на Ердоган. Като начало няма нищо лошо в това, че турските граждани, живеещи в Германия, ще могат да участват в турски избори. Същото правят хиляди германци, живеещи в чужбина. По-скоро е интересно да се разбере, защо има толкова много турци, които и след 20 и 30 години все още продължават да предпочитат турския паспорт пред немския и продължават да се идентифицират предимно с турската държава. Би трябвало германските политически партии и профсъюзи да ги е яд от това, че колегите им в Турция имат по-голяма привлекателна сила от тяхната. Това обаче не означава, че битката за тези гласове може без бой да се предаде в ръцете на турското правителство. "