Германската преса за конкурса на Евровизия

Според Кобургер Тагеблат организаторите на конкурса за Евровизия трябва много добре да прегледат системата на телефонно гласуване за песните. Не само източноевропейците я използваха като свое предимство. Това, например, че смятания за един фаворитите германски изпълнител Роже Цицеро получи най-висока си оценка от седем точки от Албания, по-скоро е свързано с факта, че най-голям брой войници от Бундесвера са разположени в Косово, отколкото с евентуалното въодушевление на албанците от германската песен. Определени съмнения в почтеността на състезанието се предизвикват и от това, че най-големите донори на организаторите, сред които и Германия, бяха автоматично класирани за финала. Голямата награда все още има култово значение и това трябва да се запази. Въпросът е – докога.

Тагесшпигел изтъква, че финалът на европейския песенен конкурс е завършил с очаквана катастрофа за участниците от Западна и Северна Европа, заели местата от 17 до 24. Докато Западът и Югоизтокът на Европа триумфираха на широк фронт. И логично изниква въпросът – дали актуалната поп-култура идва от изток? Класиралата се на първо място сръбска балада бе поднесена впечатляващо, но иначе спокойно би могла да се яви на конкурса преди 20 или дори 30 години. И украинският хит не е нищо ново – и такива неща вече сме виждали. Като се има предвид и руската песен, може да се обобщи така - всичко бе много приятно, но не и зрелищно. И трябва да се констатира, че музикалното качество има твърде малко общо с изхода от състезанието. Борбата между културите очевидно има демаркационната си линия точно там, където преди години минаваше желязната завеса. Разбира се – не може да се говори за съзаклятие на изтока срещу запада. Теориите, че в това състезание е единствената възможност за “гладния” изток да се открои пред “сития” запад, са разбираеми, но преувеличени. Въпросът е как да се усъвършенства системата на гласуване, за да стане тя по-справедлива. Догодина конкурсът ще се проведе в Белград при същите условия, след което всичко трябва да се промени. Ако не е твърде късно.

Заглавието във Франкфуртер Рундшау по повод конкурса е “Източна солидарност или музикален вкус?”. И този вестник отбелязва, че държавите от Източна Европа са доминирали така, както никога досега. “Защо ни трябва изобщо да участваме – пита в неделния си брой Билд ам Зонтаг, манипулацията с точките е болезнена, а ние плащаме – се възмущава изданието. Хановерският експерт Ирвинг Волтер заявява следното: става дума за културна принадлежност и за общ музикален вкус. Много източноевропейски изпълнители са много популярни и в съседните държави, където имат много фенове. Естествено – за хората от Балканите музиката от съседните балкански страни е по-близка, отколкото звученето от Германия. А германският изпълнител Цицеро пък получи най-много точки от съседните на Федералната република Швейцария и Австрия.

Според Вестдойче Алгемайне Цайтунг на конкурса е победила сълзливостта и сладникавостта. И източноевропейската точкова мафия е изтласкала Запада. В какво се превърна добрият стар конкурс за голямата награда? Резултатите се оценяват като несправедливи, най-вече защото Германия наред с франция, Испания и Англия /все класирали се на последните места/ финансира състезанието. И се задава въпросът – защо да се плаща, след като резултатът е предизвестен, тъй като зрителите гласуват според националността си, а не според качеството на изпълнението. В такъв случай по-добре би било да има едно централно жури – това би придало повече сериозност на състезанието, което всъщност отдавна е загубило всяка сериозност.