Германската оръжейна индустрия на световния пазар

В списъка с лидерите на световния оръжеен пазар няма нито една германска фирма, но въпреки това Федералната република е един от най-големите износители в световен мащаб. Със своите висококачествени и съответно скъпи продукти германските фирми – предимно средни, имат запазено място на пазара. Нещо повече – от години те постоянно се развиват. Моторът на това развитие е високият технологичен стандарт на германските оръжейници – както обяснява журналистът Томас Мойтер:

“Ние сме със сигурност в шампионската лига с нашите продукти. Сред които се числят бронираните автомобили, бойните коли, но също така – и технологиите за защита на тези автомобили и за защита на войниците”.

Германският танк Леопард 2, например, осигурява особено надежден защита на войниците, затова и се продава много добре на армиите в чужбина. Наред с 16 европейски държави напоследък сред клиентите е и канадската армия, която изгуби много войници в Афганистан. От нейното желание за повече сигурност печели мюнхенската фирма Крас-Мафай Вегман, която произвежда леопардите. Пресаташето на фирмата Кристоф Мюлер:

“Положителното изненада е, че Канада най-накрая реши да преоборудва войските си и да промени вида на танковете така, че да се гарантира по-добре животът на войниците”.

И излиза, че големите международни стабилизационни мисии като тази в Афганистан, водят до увеличаването на поръчките за германската оръжейна индустрия. Лъвският пай е за партньорите от НАТО и останалите европейски страни. Всички износни сделки трябва да получат разрешение – според основния закон. За НАТО и за европейските държави такова разрешение от правителството по правило се получава безпроблемно. Но при всички останали се извършва детайлно проучване – дали износът е в съответствие с директивите за оръжеен експорт. Депутатката Ута Цапф обяснява кои параметри са обект на проверките:

“Отчитат се критериите за райони, в които съществува напрежение, както и критериите за опазване на човешките права. Тези два критерия са основните, но има и други по-малки – свързани с интересите по сигурността на Федералната република.”

На базата на този аргумент, например, се допуска Пакистан да получи подводници германско производство – въпреки съществуващото там напрежение и проблемите с опазването на човешките права. Което буди недоволството на експерта от правозащитната организация Амнести Интернешънъл Матиас Джон.

“Подводниците не предизвикват непременно човешки жертви, но става дума просто за погрешен сигнал – когато на един не отчитащ човешките права режим се предоставят оръжейни технологии на разположение. Всичко това наподобява историята от миналото – когато Турция получи огромно количество оръжия, макар въпросите с опазването на човешките права ни най-малко да не бяха уредени.”