1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Германия - модел за бъдеща Европа?

Автор: Емил Попов/Редактор: Александър Андреев23 май 2009

Преди 60 години - на 23 май 1949, в сила влиза германският Основен закон. Може ли структурата на създадената с него Федерална република да се използва като модел за бъдеща Европа?

https://p.dw.com/p/Hve8
Днес германците имат повод за празникСнимка: AP

Член 20-ти на германския Основен закон дефинира Германия като “демократична и социална федерална държава”. Този текст се ползва с особен “вечен” статут и не може да бъде променян. Така бащите на германския Основен закон закрепват “завинаги” федералната структура на създадената през 1949-та Западна Германия.

Deutschland Gechichte Grundgesetz Parlamentarischer Rat 1948 -1949 in Bonn
Оригиналното издание на конституцията от 1949-таСнимка: ullstein bild - Reuters

Приложим ли е германският опит към ЕС?

Подобно на европейските страни, 16-те федерални провинции имат свой парламент и правителство. На федерално ниво те са представени в долната камара на германския парламент, наречена Бундесрат. В действителност в случая не се касае за същинска втора камара, защото нейните членове не се избират, а са просто делегирани представители от правителствата на федералните провинции. Този орган прилича по форма на Съвета на министрите на Европейския съюз, където са представени правителствата на страните-членки. Разликата се състои в това, че ако европейският Съвет на министрите е все още най-важният законодателен орган в Общността, германският Бундесрат играе подчинена роля спрямо Бундестага.

Ако германският модел се приеме в политическата система на Европейския съюз, би означавало Съветът на министрите т.е. националните държави да остъпят в полза на една истинска интеграционна общност, където основна роля, подобно на Бундестага, да играе пряко избираният Европейски парламент.

ЕС е далеч от структурата на германския Основен закон

EU Flagge im Wind
В ЕС липсва класическото хоризонтално разделение на властите

Дори погледнато в чисто количествен аспект Основният закон съдържа едва 146 члена, докато Лисабонският договор се разпростира върху две части от съотвено 55 и 358 члена.

Tози юридически конгломерат не може да прикрие факта, че в днешния Европейски съюз липсва класическото хоризонтално разделение на властите, познато ни от Монтескьо. То липсва в неговия чист вид и във Федералната република, където законодателната и изпълнителната власт в определени случаи се припокриват без да се разграничават ясно една от друга – федералните министри могат същевременно да бъдат членове на Бундестага.

Но що се отнася до вертикалното разделение на властите – между федералното ниво и провинциите, 60-годишният успешен опит на Германия несъмено би могъл да залегне в основата на една бъдеща федерална Европа.