1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Германия, люлка на нобелисти

11 октомври 2007

Нобеловите награди за физика и химия тази година бяха присъдени на германци. Това е повод за радост в Германия, но и за констатацията, че научните изследвания в тази страна все още не са на оптимално равнище.

https://p.dw.com/p/Bp3T

Едва имахме време да осъзнаем, че Нобеловата награда за физика 2007 се присъжда – наполовина – на германския учен Петер Грюнберг от Юлих, ето че стокхолмският Нобелов комитет обяви присъждането на високото отличие в областта на химията на берлинския изследовател Герхард Ертл. Така радостта, че с премирането на Петер Грюнберг се отдава дължимото и че става видимо за всички качеството на германската изследователска мисъл, отстъпва място на безмълвно удивление пред това двойно отличие – а след това на толкова по-шумно ликуване. Не само националната гордост е онова, което прави това ликуване колкото осезаемо, толкова и оправдано.

И двете отличия са както малко други преди това съвсем в смисъла на учредителя на наградата Алфред Нобел. Той искаше да насърчи изследванията, които служат на хората. Миналия ден научихме, че във всеки компютър е вградено едно гениално мисловно озарение на Петер Грюнберг; ползата от работата на Ертл е не по-малко очевидна – той е отличен като създател на модерната химия на повърхностите. Върху нея се базира въздействието на катализаторите на колите, с нейна помощ се създават изкуствени торове, произвеждат се полупроводници и се развиват ядрени клетки.

И двамата лауреати представляват превъзходен пример за огромната полза от първокласните базисни изследвания. И двамата са образец за бъдещия научен потенциал на Германия. Идеята на Грюнберг се превърна в централен фундамент на модерното информационно общество, резултатът от работата на Ертл оказва превъзходна услуга на защитата на околната среда. Тези двама учени осветляват високото равнище на научната работа в Германия.

Но онзи леко горчив привкус, който съпътстваше награждането на Петер Грюнберг, се усили още повече с наградата за Герхард Ертл: в Германия водещата научна дейност се осъществява в основната си част не в университетите, а в изследователските центрове на Дружеството Хелмхолц (в случая с Грюнберг) или на Дружеството Макс Планк (при Ертл).

Промяната на това положение е една от целите на конкурса за превъзходство между водещите германски университети, резултатите от който ще бъдат оповестени идната седмица. Развихрилата се конкуренция доведе до разчупването на много остарели структури и предизвика невиждано раздвижване в германската университетска система. Започна така необходимата нова ориентация в научния пейзаж на страната.

Наградите за Грюнберг и Ертл хвърлят нова светлина върху този понякога болезнен процес и ни дават възможност да проумеем нещо елементарно: ние не трябва тепърва да създаваме превъзходни условия за изследователска работа в Германия, ние не трябва да внасяме големи умове от Харвард, Оксфорд или Станфорд. Достатъчно е да направим видими достойнствата на германската изследователска дейност.