Германия и Япония – “новите изоставащи страни”?

Ако Конституционният съд не възрази, германските избори ще се състоят една седмица след японските. Съвпадение несъмнено, но съвпадение, което насочва и към някои други озадачаващи паралели в развитието на двете страни.

Както в Германия, така и в Япония на дневен ред са важни реформи – в единия случай на социалната държава, в другия на държавните пощи и финансовия сектор. Двете страни са бивши “отличници”, които от началото на 90-те години се борят с все по-големи икономически проблеми. И двете си остават шампиони в износа, но не могат да се справят с вътрешните си проблеми: на пазара на работната сила и на държавните финанси.

Някои икономисти зачисляват Германия и Япония в рубриката на “новите изоставащи страни”. Това са две по традиция силно регулирани държави, чиито ръководни елити залагат повече на сътрудничество и консенсус, отколкото на конкуренция. Японските пощи, чиято приватизация предизвика правителствената криза в Токио, има отчасти функцията на германските спестовни каси: тя фрагментира капиталовия пазар и намалява темпото на промените. В днешния си вид японските пощи са така отживели времето си, както социалната застрахователна система на Бисмарк.

Както Япония, така и Германия твърде дълго живяха с илюзията за икономическата си мощ. Когато илюзиите се разсеяха политическите класи в Токио и Бон/Берлин реагираха първо погрешно, а после много колебливо се опитаха да направят вярното. Двигателят зацепва прекалено бавно: Япония изживява продължителна стагнация и дефлация, а в Германия масовата безработица стана част от пейзажа.

Онова, което германците могат да научат от японците, е преди всичко следното: елементарно стимулиране на търсенето без реформи, както предлагат Оскар Лафонтен и други вулгарни кейнсианисти, не води доникъде. В Япония лихвите от години вече са почти равни на нула, една конюнктурна програма гонеше другата през 90-те години – въпреки това дефлацията не бе преодоляна. Икономиката нараства несъществено повече от германската. Затова пък държавните финанси са в катастрофално състояние: държавният дълг надхвърля 6 процента (3, 5 процента в Германия), планината от дългове е два пъти по-голяма от тази в Германия. Финансирането на пенсионната система отнема огромни средства; тъй като Япония упражнява извънредно рестриктивна имиграционна политика, японското население старее много по-бързо от германското.

Изводът от всичко това е ясен: както в Германия, така и в Япония няма начин за избягване на непопулярните реформи.