Германия е на път да преодолее икономическата стагнация

От лятото насам, според единодушната констатация от страна на германското федерално правителство и на Дойче бундесбанк, икономиката на страната преодолява стагнацията и от лятото насам отново поема курс към растеж.

С последната си прогноза за икономическия ръст преди да напусне заеманата длъжност федералният министър на икономиката Волфганг Клемент решително се дистанцира от обичайния правителствен свръхоптимизъм. Клемент вече не преценява ръста за идната година по-високо от научните институти по икономика, а се присъединява към тяхната прогноза – 1,2 % за 2006-та година, докато доскоро преценката му бе за 1,6%. Тази икономическа прогноза е добре дошла за приемника на Клемент Волфганг Щойбер, тъй като твърде много са признаците, че по-лошо вече няма накъде да става. Нещо повече: налице са фактори, сочещи, че икономиката през следващата година ще се подобри. А това е при всички положения приятно за новия министър на икономиката.

Тази прогноза за растежа е официалната правителствена основа за данъчната преценка, която трябва да се направи в средата на ноември, а тази прогнозирана цифра се взима под внимание при съставянето на федералния бюджет за следващата година. И в това отношение не се очакват лоши вести. Точно обратното: от няколко месеца насам данъчните постъпления надхварлят заплануваните, което също е аргумент в полза на тезата, че германската икономика е преодоляла стагнацията от началото на годината и отново поема курс към растеж. Това е не само до голяма степен радващо, а и нещо ново, след като през последните години преценките за данъчните постъпления с неприятна равномерност приключваха с прогнози за отварянето на все нови бюджетни дупки.

Германската икономика, започнала годината с нулев растеж, се оказва неочаквано издръжлива. Наистина намаляването на покупателната способност вследствие на нарастналите петролни цени води до леко негативно изкривяване на линията на растежа, но то се оказва за щастие недостатъчно, за да задуши умуруния възход. Става точно обратното: от тримесечие на тримесечие силите на растежа растат, базата на икономическия ръскт се разширява. Това се отнася най-вече до броя на поръчките и промишленото производство. Те вече се облагоприятстват не само от силния износ, а междувременно и от вътрешните инвестиции. Тъй като натоварването на производствените мощности е голямо, тъй като предприятията печелят твърде добре и лихвите са ниски, все по-привлекателни стават и инвестициите за разширяване. Предприятията отново поемат курс към експанзия.

Всичко това ще се отрази и на трудовия пазар, където след съкращенията през последните години прагът на заетостта спадна чувствително. Ще рече: дори при икономически ръст от само един процент отново се разкриват работни места, макар и предимно в сектора на ниските трудови възнаграждения. При все това допълнителните работни места, свързани с намаляването на безработицата изтегля хранителната почва за ширещия се с години наред песимизъм и укрепва оптимизма. Ставащото ще предизвика, личното потребление, допринасящо за над половината от БВП, де преодолее дългата фаза на стагнацията. Наистина възходът все още е твърде крехък и се нуждае от грижи и внимание, но пък са налице всички индикатори, че нещата се развиват, макар бавно и мъчително, но все пак в положителна посока.