Генерал Мушараф - диктатор или демократ?

Малко политици в света са така различно оценявани - за едни той е военен диктатор, за други обаче - борец срещу тероризма и инициатор на разведряване в спора с Индия. Когато дойде на власт на 12 октомври 1999 година и свали избраното правителство на Навас Шариф, генерал Первес Мушараф обеща да въведе "истинска демокрация". Под истинска демокрация се имаше предвид разчистване на корупцията и шуробаджанащината сред цивилните правителства, излъчвани от двете голем партии в страната. Мнозина пакистанци тогава бяха съгласни,че има нужда от подобно нещо, а протести срещу преврата на генерала почти нямаше. Междувременно бяха проведени парламентарни избори - които обаче станаха обект на многобройни критики, също така и един доста съмнителен референдум, легитимирал властта на Мушараф като държавен глава. Демократична държава ли е тогава Пакистан? Ангелика Кьостер - бивша депутатка от Бундестага, която в момента ръководи бюрото на фондацията Хайнрих Бьол в пакистанския град Лахоре, казва:

"Като цяло, разбира се , трябва да се признае,че тук съществува свободен печат, че има свобода на събиранията и че съществуват множество предпоставки, които са необходими за нормалното функциониране на една демокрация."

Според Ангелика Кьостер медийният ландшафт в Пакистан под управлението на Мушараф даже е станал значително по-либерален. В днешен Пакистан например има частни радио- и телевизионни канали, които често пъти излъчват критични материали. Но има и проблеми. Особено оспорвано сред пакистанската общественост е очевидното решение на Мушараф, да не се откаже от поста си на главнокомандващ на армията, независимо от дадените за това обещания. Друг проблем е, че липсва почти всякакъв демократичен контрол над извършваните военни операции срещу предполагаеми терористи по границата към Афганистан. Проблематични са не само продължаващите с месеци офанзиви в областите, населени с пущуни, педизвикали и смъртта на множество цивилни лица. Мушараф губи влияние и популярност сред населението и поради това, че все повече пакистанци гледат на него като на американски лакей. Датата 11 .9. 2001 беше ключова за управлението на Первес Мушараф. Той застана на страната на американците и обяви, че ще се бори срещу ислямистките групировки, които до този момента бяха получавали усърдна помощ от страна на пакистанската армия и тайните служби на стрната- особено в Кашмир и Афганистан. Според Ангелика Кьостер смята, че преориентацията на Мушараф е била искренна, независимо от това, че е сега от тактически съображения той от време на време е принуден да се съюзява с ислямистки партии. Тя казва:

"Отстъпките пред политически конкуренти, които имат предимно религиозна насоченост е характерно за пакистанскакта политика. А щом човек подаде на религиозните партии и малкия пръст, те моментално поемат цялата ръка и започват да се възползват от това за собствените си цели."

В пакистанско- индийските отношения Мушараф също предприе радикална промяна на курса. От година и половина насам вече трае разведряването между двете страни, които притежават атомни оръжия, и то за голямо облекчение на пакистанците. При всичките критики срещу Мушараф, след петте години от неговото управление - няма нито един политик, който да може да му излезе сериозно насреща.