1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

В тунела

2 декември 2008

Животът в България прилича на пътуване в тунел, твърди Емилиян Лилов в гледна точка, плод на впечатления от едно пътуване до България. В нея става въпрос за пошлостта, арогантността и неуважението, ширещи се в България

https://p.dw.com/p/G7XQ
Снимка: AP

Мрачно и тъмно е сега в България не само заради късия ден и дългата нощ през зимата. Мрачно и студено е в душите на хората. Убеждавах се в това всеки път, когато се разминавах по улицата с намръщени и угрижени хора с физиономии, излъчващи открита неприязън, враждебност и дори омраза – към всичко и към всеки. А бяха ме учили, че българите сме топли, гостоприемни и дружелюбни хора. И тъкмо заради това е още по-голяма изненадата ми, че е възможно да се мрази по правило - без дори да позваваш човека насреща.


Zigeuner vor Wohnhaus in Sofia Bulgarien
Тази картина се повтаря на много места в БългарияСнимка: AP

Тъмно и страшно е и извън душите на хората - в квартала например, в градинката пред блока, там, където все още има незастроени пространства между общежитията, наречени жилища. И ако уличното осветление е грижа на общината, то не разбирам, защо трябва да е тъмно и във входа, или в асансьора дори. Очевидно някой постоянно го бърка с магазина за електроматериали. Нищо, че крушката е опасана с метална решетка. Тъпо ми става, защото съм убеден, че този някой има ключ от входната врата, т.е. съседи сме, познаваме се.

Пейзажи в черно

Zigeuner in Bahn in Sofia Bulgarien
Тука не е като в празния трамвай на ватмана СергейСнимка: AP

Познавам добре и мрачната картина от спирките на градския транспорт, в автобуса или в тролея. Мрачно пък е слабо казано - направо гняв извира от душите на онези не от спирките, които по няколко часа на ден прекарват пленени в колите си от нечовешките софийски задръствания. Да се чуди човек, защо тези хора не насочват своя справедлив гняв към избраните от тях да им решават проблемите, вместо да им обясняват, че българската столица била задръстена от ордите селяни от провинцията, под чиято тежест не издържала даже и плочата на витошкия разлом, та взела, че се разтресла! Последното впрочем е само един пример за ширещото се в България неуважение към личността воъбще, не само към провинциалния човек.


Кажете ми, как да не се ядосва човек, особено ако винаги е бил оптимист за бъдещето на България? Ако е вярвал, че младите ще живеят в едно по-добро общество, в което се толерират християнските ценности и добродетели, доброто възпитание, добрите обноски и добрият вкус. И в което няма да имат никакъв шанс пошлостта, простащината и дебелащината, арогантността и агресивното грубиянство.

Очевидно пътуването през тунела продължава, а светлинката в края му така и не се задава ...