1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

В София се открива Международна среща за интеграцията на ромите в обществото

1 февруари 2005

С какви проблеми се сблъскват представителите на ромското малцинство ? - информация на кореспондентката на ДПА в София Елена Лалова

https://p.dw.com/p/Auck
Снимка: AP

В страните от Централна и Източна Европа живеят общо 6 милиона роми - повечето от тях в дълбока бедност и като социални аутсайдери на обществото. Вместо да извличат ползи от икономическия подем на своите страни, голямата част от тях водят безутешно съществувание в ромски гета, изтикани в покрайнините на големите градове или в отделни селища. За пръв път международна конференция с участници от 8 страни от региона от днес нататък ще заседава в българската столица София и ще търси пътища за по-добрата социална интеграция на ромите в обществото и за подобряване на икономическото им положение.

Лошото или напълно липсващо образование са непреодолимата преграда пред ромите, които не могат да разкъсат дяволския кръг от безработица, бедност и престъпност. Твърде често се стига до конфликти с мнозинственото население в съответните страни. В Чехия например през есента на 1999 година в град Усти над Лабем се стигна дотам, че ромското селище беше изолирано от останалите жилищни квартали посредством стена. Поради масивните обвинения в расизъм, все пак тя беше съборена 6 седмици по-късно. В България пък едно ромски род беше принуден да живее на улицата.

След премахването на визовите ограничения за страните-кандидатки за членство в ЕС България и Румъния, все повече роми от двете държави се насочват към държави от европейската общност - най-вече към Франция и Австрия. Тъкмо в тези две страни в последно време са пропищели от взломаджийски банди от Източна Европа.

Често съжителството на ромите с останалото население в техните страни е обременено от тежки предразсъдъци. В България, където според официалните статистики има 800 000 роми, едно скорошно проучване показа, че 97 % от българите никога не биха се оженили за ромка. 72% от българските граждани твърдят също, че никага не биха създали приятелски връзки и отношения с роми, а 66% - отхвърлят възможността да живеят в един и същи квартал с тях. И не на последно място - 61% от българите смятат ромите за " мързеливи и безотговорни" по природа.

От ромското малцинство в България обаче призлизат и редица известни личности. Някои популярни фолколорни звезди и така наречени "барони" даже се числят към най-богатите среди в страната. Общоизвестни са и някои талантливи представители на ромското малцинство, прочули се в областта на музиката, танците, акробатиката и др.

Историческите корени на ромите са в Индия, езикът им се числи към индоевропейското езикове семейство. Те са напуснали Индия около 800-та година след Христа и през Близкия Изток и Северна Африка са се насочили към Еврпа, където се установяват окончателно.

Културните традиции на ромите са оставили траен отпечатък върху европейската музика и продължават да оказват своето влияние и до днес. Така в навечерието на конференцията в София прозвуча международно реномирания ромски симфоничен оркестър " 100 цигулки" от Будапеща, който се опита да настрои участниците в срещата към важните теми за обсъждане. Осем държави, освен държавата -домакин България - смятат да превърнат годините между 2005 и 2015 в десетилетие на "интеграцията на ромите в обществото".