В САЩ няма ясна концепция за близкото бъдеще на Пакистан

В САЩ мнозина наричат Пакистан „Най-опасната страна на света”. Въпреки това и правителството, и опозицията във Вашингтон са наясно, че прибързани и недообмислени мерки само биха влошили положението в страната. Така например почти не се чуват гласове за спиране на финансовата помощ, която получава режимът на Первез Мушараф. След атентатите от 11 септември 2001 година Вашингтон убеди генерала да се включи в международната борба против тероризма и оттогава насам е отпуснал на страната му общо 10 милиарда долара, две трети от които – пряка или косвена военна помощ.

Армията е деморализирана?

Генералите в Пентагона обаче наблюдават с нарастваща загриженост една тенденции в използването на тези пари: военните в Пакистан влагат все по-малко енергия в борбата срещу Ал Кайда и все повече в полицейските акции на Мушараф срещу неговите политически противници, правозащитниците, юристите и тъй нататък. Освен това моралното равнище на пакистанската армия било спаднало до застрашително ниски равнища след срамно провалените операции срещу съюзниците на Ал Кайда във Вазиристан, смятат военните наблюдатели на САЩ. Наскоро властите бяха принудени дори да участват в конфузна размяна на пленници – 200 войници, част от тях отвлечени преди доста време, се завърнаха по домовете си срещу свободата на 25 екстремисти, някои от които вече бяха получили присъди за терористична дейност. Ако точно в този момент Вашингтон спре военните си помощи, в пакистанската армия окончателно ще се настани убеждението, че никой вече не я брои за надежден съюзник в борбата срещу тероризма. В същото време не бива да се забравя, че пакистанските генерали се разпореждат с ядрен арсенал.

Пакт с пакистанския народ

Кандидатът за президент на САЩ Джоузеф Бидън предлага сегашното партньорство с Мушараф да се разшири до „партньорство с пакистанския народ”, а САЩ занапред да отпускат по още един милиард долара годишно за изграждане на пътища, училища и болници. Бидън и специалистът по ислямските въпроси Вали Наср (който е роден в Пакистан) предупреждават да не се допуска „ирански сценарий в Пакистан”. Преди 30 години САЩ поддържаха непопулярния режим на шаха в Техеран, а в резултат срещу тях се образува нещо като единен фронт от ислямисти, правозащитници и демократични партии. Наср смята, че колкото по-силно Мушараф се вкопчва във властта и колкото по-упорита е подкрепата на Вашингтон за него, толкова този сценарий става по-вероятен. Той стига до извода, че в резултат може да се получи нещо доста по-страшно от Иран след Ислямската революция: Пакистан ще се окаже една въоръжена с ядрено оръжие държава със слаби институции, която е минирана с естремистки идеологии и раздирана от етнически и социални противоречия. Бидън непрекъснато припомня, че САЩ се опитват с всички сили да попречат на ядреното въоръжаване на Иран, а в същото време безучастно наблюдават как 160-милионен Пакистан, който вече има атомни бомби, може всеки миг да падне в ръцете на ислямистите.

През демокрация към стабилност или обратното?

Един от идеолозите на неоконсерватизма в САЩ Джон Болтън също вижда тази опасност, но смята, че тя може да се предотврати не с повече, а с по-малко демокрация. Болтън е на мнение, че САЩ отслабват позицията на Мушараф, като настояват за бързи парламентарни избори, а това заплашва страната с ислямизъм. Той дава пример с изборите в палестинските територии, където тъкмо демокрацията доведе на власт ислямисткото движение Хамас. Всъщност, води се древният спор дали пътят към демокрацията минава през стабилност или пътят към стабилността минава през демокрацията. Още по времето на иранския шах във Вашингтон не бяха единодушни по въпроса. Тогава заложиха на стабилността, а в резултат се получи днешната Ислямска република Иран.