В ръководството на Китайската държава окончателно беше осъществена смяна на поколенията.

Ху поема от предшественика си Цзян Цзъмин също и правомощията в областта на политиката за сигурност спрямо Тайван и във външната политика.Така за пръв път в историята на китайската народна република смяната на властта и поколенията в ръководството на държавата протече организарано и безкръвно. В неделя агенция Синхуа съобщи за оттеглянето на Цзян Цзъмин от председателския пост на Военния Съвет на Централния комитет на ККП. На закрития пленум на партията молбата на 78 годишния Цзян за оттегляне от поста била приета единодушно - се казваше още.

Очевидно за да се опровергаят слухове за борба за надмощие между двамата, Цзян и Ху Цзинтао демонстирараха приятелски взаимоотношения и съвместно приемаха поздравленията на делегатите на партийния пленум.

Молбата за оттегляне от поста председател на Военния съвет, написана от Цзян Цзъмин едва на 1 септември, беше показана по Китайската телевизия. В нея се казва, че той обмислял да се оттегли още през 2002 година, но тогава го убедили, че е в интерес на цялостната ситуация и стабилност в предаването на властта, ако продължи да изпълнява задълженията си. Цзян нарича освен това партийният ръководител Ху Цзинтао "високо квалифициран" за поста на Главнокомандващ на армията. Фактът, че Ху поемал и командването на армията помагало за изпълнението на принципа за абсолютното господство на партията над армията. Бившият партиен шеф Цзян Цзъмин беше приел командването на армита половин година след кървавото потушаване на протестите на площад Тянанмън от 4 юни 1989 година. За изминалите 15 години, откак оглавяваше армейското командване, по негова инициатива бяха повишени 79 висши военни, които получиха генералски звания. Петима от деветте членове на Политбюро на Партията, се считат за негови приближени. С други думи - и без постове - Цзян си остава твърде влиятелена фигура.

Отеглянето на Цзян от поста беше твърде изненадващо за повечето китайци, макар че дни преди закрития пленум из чуждестранния печат се носеха някои спекулации в това отнтошение. Общо взето концентрирането на властта в Китай беше посрещнато с облекчение и надеждата, че ще се сложи край на положението ,в което съществуват два центъра на власта, които се блокират взаимно. Цзян Цзъмин се домогна до ръководството на армията преди две години, когато вече не притежаваше никакви партийни постове. С това той наруши партийните правила и подхрани слуховете за борби за надмощие.

Сега вече партийният и държавен ръководител Ху Цзинтао е неоспорваният номер едно в Китайската политика, а смяната на поколенията във властта е окончателно завършена.