В неделя почина актьорът Улрих Мюе, познат от филма “Животът на другите”

Улрих Мюе е една от малкото звезди на бившото ГДР. Той добива известност още през 80те години с ансамбъла на германския театър, където се превъплащава в образа на Освалд в драмата “Призраци” на Ибсен, играе главната роля в “Егмонт” на Гьоте и патриархът в “Натан мъдрецът” на Лесинг. Критиците се възхищават на стила му на игра с подчертана телесната моторика. Улрих Мюе:

“Тези мои способности открих по време на актьорското следване. Човек по принцип не се занимава много със собственото си тяло. Например кои мускули движат ръката и т.н. И като започнах да навлизам в тази материя, тя започна да ми доставя удоволствие. Ето защо започнах да наблягам по-силно на отделните движения на сцената.”

Улрих Мюе е роден през 1953 година в град Грима. От рано се ориентира към театъра. След като завършва средното си образование, учи за строителен техник, а по-късно се записва да следва във Висшето театрално училище ”Ханс Ото” в Лайпциг. Драматурга Хайнер Мюлер го ангажира в легендарната си инсценировка на "Макбет", поставена на Източноберлинската “Фолксбюне”. Следват два други съвместни проекта. Хайнер Мюлер и Улрих Мюе стават близки приятели.

Филмовото участие на Улрих Мюе също е успешно. Незабравима е ролята му във филма “Половин живот” с актрисата Жени Грьолман, с която Мюе по-късно сключва брак. През 1986 година Улрих Мюе добива международна известност с филма ”Паяжина” на Бернхард Вики.

По време на промените в ГДР през 1989 година Улрих Мюе и други негови колеги се ангажират политически. Те държат редица доклади и речи. След падането на Берлинската стена Улрих Мюе напуска германския театър в Берлин и гастролира в Залцбург, Виена и Хамбург. Заедно с третата си съпруга Зузане Лотар се завръща в Берлин, където приема главната роля в телевизионния сериал “Последният свидетел”. С това свое участие той достига милионна публика.

Преди всичко обаче с ролята си на агент на ЩАЗИ във филма “Животът на другите”, който тази година спечели “Оскар” за най-добър чуждестранен филм. Самият Улрих Мюе получава Европейската филмова награда 2006 за най-добра мъжка роля. Във филма Мюе впечатлява с извънредно интензивната си, но премерена жестикулация. Улрих Мюе се превъплащава в ЩАЗИ-офицера Герд Вислер, който трябва да следи известен драматург на ГДР. Отначало агентът Вислер е убеден в правотата на източно-германския режим. Но колкото по-дълбоко се потапя в живота на другите, а именно на режисьора и приятелката му, толкова повече започва да се съмнява в режима.

Филмът показва на много хора, царящата в ГДР, а и в други източно-европейски държави, действителност. ействителност, която достига и самия актьор Мюе. При проучванията за филма из архивите на Държавна сигурност Мюе разбира, че втората му съпруга Жени Грьолман е доносничила на ЩАЗИ. Факт, който самата Грьолман отрича. По-късно служители на ЩАЗИ я оневиняват като заявяват, че тя не е знаела, че са я използвали като агент.

Улрих Мюе се оплаква от все по-незначителната роля на театъра. Киното и телевизията не могат да го заместят, казва той. Самият Мюе все по-рядко ходи на театър, защото: “Има една много подходящо изказване на Бартез: обичам театъра, въпреки това ходя все по-рядко на представления. Това важи и за мен. Защото не обичам да гледам лоши театрални постановки.”