В Иран гласуват за парламент

8-те парламентарни избори в Техеран нямат нищо общо със САЩ, уточни малко преди отварянето на пунктовете за гласуване председателят на иранския парламент Голам Али Адад Адел. По думите му обаче Вашингтон се опитвал непрекъснато да предизвика разделение сред иранския народ и да тласне парламента към зависимост.

Други консервативни политици обаче проведоха кампания, насочена срещу реформаторски настроения депутат Нуредин Пир Моузаем, защото той бил гласът на Америка, както самият той се назова по време на едно телевизионно интервю. Но не само прикритите опити на Сатаната - както наричат Джордж Буш, контактите на някои допломати с либералните сили в Иран предизвикват предизборните лозунги на политиците.

Германия също стана обект на критика

Така например посланикът на Германия в Техеран Херберт Хонсовиц беше често нападан в пресата, заради това че се е срещнал с водача на реформисткото движение Мохамед Реза Котами и явно му се е оплакал от лошото външнополитическо присъствие на Иран. Дипломатът, експерт по Иранските и Източите въпроси, заяви, че се е срещал и с консервативни политици.

Разбира се тези така наречени случаи в навечерието на изборите са неизменна част от предизборната реторика. Но те не могат да бъдат игнорирани, защото

целта им е да не позволят на старата иранска рана да заздравее.

Ако има нещо, което прави всеки иранец, независимо от политическата му окраска, свръх чувствителен и го кара да реагира с отрицание, то това е стремежът на редица страни да се месят във вътрешната политика на страната или дори само подозрението за подобно вмешателство.

Едно чувство, чийто корени трябва да се търсят в историята, в периодите, когато и Ран беше пинг понг топче между различните сфери на влияние на големите сили. 29 години след ислямската революция, която води до независимостта на страната и слага край на чуждото влияние, поне формално, призракът от миналото все още е силно средство за влияние върху народа.

Не е нужно дълго да търсите доказателства за това твърдение. Искането на Вашингтон за смяна на режима в Техеран, подходът на САЩ в атомния спор около иранската ядрена програма и много други свидетелстват за това. И тук именно се появява разочарованието и дори вече раздразнениео на иранците по отношение на поведението на европейците и по-специално към Германия. Много иранци изпитват

традиционно приятелски чувства към Германия,

за мнозина страната е пример за подражание. Това възхищение в последно време все по-често се засенчва от изненада, неразбиране, гняв заради позицията на Берлин по атомния спор и подкрепата на исканите за Иран санкции.

Иранците са свикнали САЩ да имат такова поведение, но не и Германия. И останалите европейци трябва да са подготвени за лоши времена в Иран, защото разочарованото приятелство не се забравя лесно. В момента в Техеран най-важният дипломат е руският посланик. Освен това когато политиката не върви, и бизнесът пропада. Китай, Япония и Южна Корея понастоящем са много по-важни търговски партньори за Иран, отколкото целият ЕС.