В Анкара кипи борба за надмощие

Управляващата турска партия на справедливостта в момента няма много време да се грижи за въпроси, свързани с интеграцията на страната към ЕС. За нея в момента става дума за оцеляване. Новата твърдост на армията спрямо кюрдите подклажда патиотични настроения и подсилва националистическите сили за сметка на Ердогановата партия на справедливостта. Нейният опит, със също толкова борбени лозунги да си осигури благоразположението на десните избиратели, отблъсква обаче още повече кюрдите. Ако пък се опита да интегрира и двете среди, политиката и започва да изглежда объркано, от което пък традиционните избиратели на партията се чувстват “пренебрегнати”. Все пак в скоро време предстоят избори. Последният път партията на справедливостта ги спечели сас само 25 % от действителните гласове, този път обаче вероятно тя би получила още по-малко.

Една четвърт от турската армия в момента прочиства източните гранични области на страната от бойци на ПКК. Причината за гнева на военните и за новата офанзива обаче не е само кюрдската работническа партия, а главно факта, че тя прави доста успешни опити да разруши т.нар. “дълбока държава”. С това понятие в Турция описват политическата власт на армията и нейното влияние над политиката. Досега са правени множество различни опити да се разруши “дълбоката държава” в Турция. Тези опити винаги са завършвали с тежко поражение за онези, които са ги предприемали. Никой друг обаче не е бил така успешен, упорит и почти дързък в това начинание, както партията на спрадведливостта на Ердоган. Тя систематично подменяше ключовите постове в правосъдието и държавната администрация, които винаги са били бастион на кемалистите – т.е. на привържениците за голямо влияние на армията в обществото – със свои хора. Когато кемалисткият президент наложеше на подобни действия своето вето, партията на справедливостта, заобикаляше пречката с помощта на “временни решения”. По този начин партията на Ердоган неотстъпчиво преследва целта си, да ислямизира държавната администрация, правосъдието и образованието. А когато с помощта на ЕС и неговите “Копенхагенски критерии” армията някой ден изгуби решаващото си влияние в обществото, това на практика ще означава и краят на републиката, създадена от Кемал Ататюрк.

Мнозина в Турция си спомнят обещанието на партията сна справедливостта, че ще се справи с кюрдския проблем. Сега обаче армията предизвиква военна ескалация в кюрлдските области, която заплашва да превърне проблема в нерешим. Негласна помощ дойде от страна на самата кюрдска ПКК, която също не изглежда заинтересована от намирането на трайно решение на кюрдския проблем. Резултатът от всичко това е радикализация на кюрдите и подсилване на националистическите сили от турска страна. Тези именно сили може да придобият в скоро време решаващо влияние в Анкара, ако партията на справедливостта на Ердоган загуби властта. Това на първо време ще унищожи и всички шансове за сближаване с ЕС. Партията на справедливостта хем козирува на военните, хем се опитва да си запази симпатизантите сред кюрдите. Премиерът Ердоган говори за мир и реформи. Този път обаче ще е нужно нещо повече от думи, за да остане партията правдоподобна и пред кюрдите. 250 000 –та турска армия е на границата с Ирак и в пълна бойна готовност. В своите ръце тя държи съдбата на партията на справедливостта и на цяла Турция.