Вътрешно-политически вълнения в България

Нови пиеси в афиша на българския политически театър, съобщава Томас Фрам в подзаглавието на статията си, публикувана вчера в бившия официоз на бившата ГДР, вестник Нойес Дойчланд. Тези пиеси са новата партия на бившия премиер Костов и борбите около отстранения столичен кмет Стефан Софиянски. Губщи са обаче хората, които плащат скъпо и прескъпо за места на трети балкон и продължават да гледат пиесата, в която за тях няма нищо, консттатира Фрам, чиято статия ви предлагаме с известни съкращения.

Ако кореспондентът внезапно остане без теми от България, все пак винаги може да пише: ”Основана беше нова партия!” Това няма как да не е вярно. В момента в България има 256 партии – почто толкова, колкото са и общините. Ето, че дойде ред и на бившия министър-председател Иван Костов. В началото на годината Костов се разгневи на СДС и го напусна. В едно открито писмо той обвини първото обдениние на консервативните сили в България след политическата промяна, че е изневерило на идеалите си и на без друго хилавите християнски принципи. Това също няма как да не е вярно. Новата партия на Костов се казва ДСБ – Демократи за силна България. Бившият премиер го оповести много символично тъкмо на 24 май, Деня на светците Кирил и Методий, които са сред апостолите на българската национална идентичност. Името, което беше избрано включително и чрез допитване в Интернет, според Костов демонстрира категоричната решимост да се спре изтичането от страната на млади и добре образовани хора. В момента те виждат перспективи за себе си и своите семейства единствено в чужбина и само една силна България може да промени положението. Според Костов, за разлика от другите държави България не умее да създаде сигурни рамкови условия за своите граждани и да покаже адекватно самочувствие пред света. Тъкмо това трябвало да се промени. Но как може да се покаже сила – това в момента го демонстрират други. На 13 май Апелативният съд отстрани от длъжност кмета на столицата София Стефан Софиянски, който още преди време напусна СДС и, естествено, софрмира своя партия. Софиянски стана жертва на една типична за България афера. През 1998 година той продаде 75 процента от акциите на софийските хали на израелската фирма Аштром за петстотин пъти по-ниска цена от реалната. И разбира се всички се питат колко ли е сложил в собствения си джоб Софиянски? Съдът обаче се намеси едва сега. Доказателства все още няма, а отстраняването от кметския пост е временно. И никой не може да каже дали след три месеца няма да има предсрочни избори и дали Софиянски ще атакува съдебното разпореждане чрез своята адвокатка. Вълната от симпатии, която навремето издигна слънчевия Софянски до кметския пост, отдавна се слегна. Сред неговите заслуги може да се посочат общо подобрената чистота на града, ремонта на Централната гара и приключилите многогодишни спорове около новата линия на метрото, но в отрицателната част от баланса му се трупат все повече неща. Какво е припечелил лично Софиянски например от еврооблигациите за строежа на метрото? Редно ли беше да раздава на частнни лица лицензи за охраняеми паркинги, бензиностанции и хотели тъкмо на остро дефицитните общински зелени площи? Въпроси, които никой не разследва. Софиянски обаче запазва присъствие на духа. Очевидно осем години начело на столичния град са му били достатъчни, за да си прибере стоката на сушина.