Външната политика на френския президент Саркози

Бившият френски президент Ширак трябва да е изпитал голямо задоволство от завоя, извършен от приемника му по време на визитата му в Кайро. След разговора с египетския ръководител Мубарак Саркози на бърза ръка заяви, че прекъсва контактите със Сирия. Този бойкот щял да продължи докато Дамаск не остави на мира Ливан да избере сам своя президент.

Това решение произтича явно от прозрението на Саркози, че Дамаск няма да бъде вразумен само с благи приказки. Само преди шест седмици френският президент телефонира на сирийския си колега Асад, за да го насърчи да играе положителна роля в региона и да помогне за извеждането на Ливан от продължителната вътрешнополитическа криза. Това представляваше рязко скъсване с политиката на Ширак, който след атентата срещу бившия ливански премиер Харири преди три години прекъсна всички контакти със Сирия.

Случаят със Сирия показва, че не всички дипломатически инициативи на Саркози се увенчават с успех. "Главната черта на държавника е волята му да промени нещата" - заяви той в една от първите си принципни речи. Междувременно обаче Саркози трябваше да научи, че само воля не достига, когато става дума за решаването на международни конфликти и за налагането на собствената линия. Но за един политик, известен с това, че обича да действа с чука, Саркози реагира изненадващо прагматично и гъвкаво.

Готовността - и способността - му в трудни ситуации бързо да променя курса, може да породи впечатление за непостоянство. Но тук се забелязва и една характерна за политиката му черта: промени да, но не на всяка цена. Така например Саркози много бързо се отказа от опита си да разклати независимостта на Европейската централна банка заради скъпото евро и оскъпяването на френския износ, щом осъзна безперспективността на усилията си - което не означава, разбира се, че се е отказал завинаги.

Раздразнение от друга страна предизвика това, че Саркози обича да чете конско на руския президент Путин, но побърза да го поздрави с изборния му успех, въпреки че редица страни от ЕС говореха за изборна измама. Оксвен това правозащитни организации му напомниха, че един президент не бива да действа само като "търговски представител", когато Саркози без бавене се възползва от кризата в германско-китайските отношения, за да осигури в Пекин многомилиардни сделки за френския бизнес.