Външната политика на Германия през 2004

Ние дадохме ясно да се рабере, че не желаем германски ангажимент в Ирак, и че няма да изпратим там нито един германски войник.

Това заяви германският канцлер на срещата на високо равнище на НАТО в края на юни - по същото време когато бе официално възстановен суверенитетът на Ирак. Дълго време германското правителство следеше много скептично развитията в тази страна. Външният министър Йошка Фишер заяви:

Твърдо съм убеден, че там на западните войски, без значение при какви условия, се гледа като на окупационни сили. Затова не трябва да започваме дебат за евентуалното участие на НАТО в Ирак.

Германското правителство започна подготовката на иракски военни кадри, но не на иракска територия. Аналогична позиция заеха французите, както и други страни-членки на НАТО. Ако алиансът установи свой щаб в Багдад, в него няма да бъдат представени германски офицери - повтори на няколко пъти министърът на отбраната Петер Щрук.

Тази позиция бе разкритикувана както от вътрешногерманската опозиция, така и от генералния секретар на НАТО Яп де Хоп Схефер:

Разбирам много добре, че Германия предпочита да обучава иракски военнослужещи не в Ирак, а в Кувейт, Йордания или Германия. Но когато става дума за офицери от НАТО, тогава Берлин не може просто така да откаже да участва.

Подобни критични забележки се чуваха рядко от американското правителство. Във Вашингтон явно се примириха с позицията на Германия. Отношенията между президента Буш и канцлера Шрьодер не бяха вече така ледени, но не бяха и особено сърдечни. Въпреки това двете страни полагаха усилия да изтъкват общите ценности и усилията в борбата срещу международния тероризъм. Поне мисията на германския Бундесвер в Афганистан намери признание във Вашингтон.

Конкретно доказателство за тези усилия бе организирането през март в Берлин на международната донорска конференция за Афганистан. За следващите четири години Берлин ще отпусне още 320 милиона евро. Шеф-дипломатът Фишер бе доволен от свършеното на конференцията:

Фактът, че тук бе постигнато споразумение за отпускането на Афганистан общо на 8, 2 милиарда долара през идните четири години е един впечатляващ сигнал.

Междувременно в самия Афганистан германските войници не веднъж срещаха големи проблеми; както през септември, когато една тълпа нападна помещенията на две хуманитарни организации във Файсабад - германските войници се оказаха безсилни да спрат тълпата. Не така безпроблемно както предишната година премина 2004 и за 3300-та германски войници в Косово. Върхът бяха тежките безредици през март, с жертви сред сърбите и палежи на черкви и манастири.

Кървавите мартенски събития придадоха нова острота на политическата дискусия относно бъдещия статут на Косово. Министър Фишер защити известната позиция - първо осъществяване на демократичните стандарти, а след това преговори по въпроса за статута:

Без значение как ще изглежда в последна сметка въпросът за статута, ако не бъдат изпълнени демократичните, икономическите, пазарните условия, всяко решение на проблема със статута ще създаде само нова нестабилност и то не само в Косово, а и в целия регион.

Германското правителство зае позиция и по конфликта в суданската област Дарфур, където арабски банди, подкрепяни явно от правителството, тормозят местното население. Судан отказа обаче да изпълни настойчивите искания на международната общност за незабавно разоръжаване на бандитите и създаване на условия за оказване на хуманитарна помощ на измъчените хора. През декември германското правителство реши да предостави за помощната мисия 200 войници и три транспортни самолета. Министърката на помощта за развиващите се страни Хайдемари Вичорек-Цойл посочи:

Ние участваме в тази операция, защото няма друг начин да се спаси живота на хората. Не трябва да допуснем да станем безмълвни свидетели на това, което авторитетната правозащитна организация Интърнашънъл Крайзис Груп нарича ‘геноцид в забавен кадър’.

Дипломатическите усилия на Берлин имаха през 2004 и една друга цел: осигуряването на подкрепа за искането на Германия за постоянно място в Съвета за сигурност на ООН. Основният аргумент на германците е, че те са сред най-големите платци на световната организация и че съставът на най-важния й орган отдавна вече не отразява световните реалности. Ето отново министър Фишер:

От повече от 40 години насам съставът на Съвета за сигурност е непроменен. Мисля, че е крайно време той да бъде пригоден към новите реалности. Както Бразилия, Индия и Япония, така и Германия е готова да поеме отговорността, която е свързана с постоянно място в Съвета.

През 2004 германско-турските отношения бяха фокусирани във въпроса за желаното от Турция членство в ЕС. Консерваторите са против членство на Турция; те препоръчват формулата "привилегировано партньорство" - както заяви председателката на ХДС Ангела Меркел:

Ние обосноваваме подзицията си преди всичко с въпроса: какво може да постигне ЕС в сегашния си вид? Сега ние сме 25 страни, а с влизането на България и Румъния ще станем 27. Така че въпросът за интеграционната способност на Съюза се превръща в основен въпрос. Мисля, че Европа просто не може да понесе по-голямо разрастване.

Опозицията започна дори акция за набиране на подписи против позицията на германското правителство, което е твърдо за европейска перспектива за Турция. Йошка Фишер контрира:

ХДС/ХСС трябва да знаят, че действията им могат да нанесат големи поразии, както показва и първата реакция на Турция. Нека не се забравя, че става дума за отношенията ни с един важен партньор.

Консерваторите се отказаха от акцията си - но не заради думите на Фишер, а поради липсата на подкрепа в собствените редове.