Възходът на британската икономика е залог за успех на лейбъристите

Предизборните борби във Великобритания в продължение на десетилетия протичаха все по един и същи образец: консерваторите подчертават компетентността си по икономически въпроси, обещават намаления на дънците и предупреждаватт, в ръцете на лейбъристите да не се педоставят въпросите на благосъстоянието на нацията. Те пък – вместо за икономически прираст – говореха за социална справедливост. Тези времена обаче са отминали. Този път, партията на Тони Блеър, която е на власт от 1997 година насам, ще продължи да говори в оставащите седмици до изборите на 5 май почти изцяло само за икономика. Защото за пръв път в тяхната над стогодишна история избирателите оценяват компетентността на лейбъристите по икономически въпроси по-високо от тази на консерваторите. Това се отнася в особена степен да един човек : Гордън Браун – най- дългогодишният министър на финансите от 1832 година насам. Сега той неуморно набива в главите на британците онези факти, с които смята отново да спечели изборите: Островът се намира във фаза на икономически възход от 13 години насам. Основният лихвен процент е на най-ниското си ниво за последните 35 години, а инфлацията е била на сегашното ниско ниво за последен път преди 40 години. Опозоцията често обръща внимание на факта, че оживлението всъщност е започнало през пролетта на 1993 година, когато консервативният премиер Джон Мейджър имаше още четири години мандат на управление пред себе си. Само че населението идентифицира лейбъристкия министър на финансите с постоянното подобряване на стандарта си на живот и му вярва когато казва: ”Ние преживяваме най-дългия период на непрекъснат икономически растеж от 50 години насам.”

Как стана възможно това? Веднага след идването си на власт през 1997 година Браун взе две решения, които оказват влиянието си и до днес: Първо финансовият министър предостави на Банк ъв Ингланд дълго желаната независимост при определянето на основния лихвен процент, с което си спечели респект в изключително важния финансов регион на Лондонското Сити. И централната банка не разочарова политика-лейбърист. Второ, Браун наложи на тогава прясно приватизираните служби за водо- и електроснабдяване специален данък, проиходите от който отидоха за намаляване на дълготрайната и младежката безработица. Гъвкавият пазар на труда лейбъристите навремето поеха с благодарност от торите и желязната лейди Маргарет Тачър. И до днес във Великобритания е много по-лесно да уволниш някого , на и да създадеш нови работни места. Докато в последните години в Германия са били унищожени милион и половина работни места, от идването на лейбъристите на власт във Великборитания през 1997 са създадени два милиона и сто хиляди нови работни места. Така Великобритания се движи близко до целта за относително пълна заетост. Безработицата е на ниво от 4,7 % - стойност , за каквото в Германия никой не се осмелява и да мечтае. Процентът на заетостта на острова възлиза на 74,9%, макар че в това число са включени и онези, които получават пенсии по инвалидност, а тейхният брой е относително доста по-голям отколкото в други страни – се заключава в доклад на Ораганизацията за икономическо сътрудничество и развитие. С помощта на почти кейнсианска инвестиционна програма за училищата, болниците и транспортната инфраструктура министър Браун съумя освен това да подсигури на британската икономика скромен, но постоянен прираст. Още от 2000-та година насам Браун покачва разходите за здраевопазване с 7-8% годишно, което е предвидено да продължи до 2007/08 годин Навсякъде възникват нови болници, много от държавните училища също получават допълнителни пари за спешни ремонти или за увеличаване на заплатите на учителите в големите градове. С тази политика на разходи финансовият министър поставя опозицията в шах.