ВУЗ корупция

Данни от Изследване за корупцията във висшето образование бяха съобщени вчера в Центъра за изследване на демокрацията.

Този анализ постави във фокуса няколко основни проблема по отношение на подготовката на висши кадри в България:

Първият от тях е свързан с това какво мотивира младите хора да прекарат четири години в университета и да опитат от студентския живот ? Дали желанието им да получат документ, т.е. да легитимират този престой ? Дали става дума за желанието им да получат статус? Дали става дума за желанието им да получат знания? Или за желанието им за по-добра стартова позиция към бъдещата им професионална реализация?

Отговорът на тези въпроси предполага от една страна анализ на реалната работна среда, за която се подготвят висшистите, от друга на академичната атмосфера, в която се провежда висшето образование.

Дипломата за завършено висше образование днес вече не гарантира успешна професионална реализация. Реалната работна среда – особено в динамичния и гъвкав частен сектор – «сортира» постъпващите кадри по други критерии, като дава превес на адаптивността и способността за бърза ориентация в интердисциплинарни материи, в интернационални мрежи и при решаване на практически конкретни казуси. Висшето образование в България не дава това. И тази констатация е особено валидна за специалностите, които имат изразен приложен характер. Около мен има дипломирани архитекти, които не са построили нито една къща и прекъснали студенти по архитектура, които нямат време да се дипломират, защото печелят конкурси, участват в творчески колективи и ръководят строителни работи. Именно това наблюдение – което разбира се не е пример за подражание - подсказва отстоянието на академичното образование в България от реалния живот.

Всъщност за това става дума: остаряла учебна база, и – което е по-лошо – мухлясала преподавателска среда, която не само че не познава компютъра, за нея и химикалката е някакъв белег на модерност. Контакт между това тяло и студентите всъщност няма. И тук се появява втората група въпроси, които е много трудно, невъзможно да бъдат решени:

При всички уговорки, които трябва да имаме предвид, когато се правят обобщения, при всички възможни изключения, а такива има! – ситуацията изглежда необратима – това преподавателско тяло не може да се промени. Нито може да се подмени за кратко време. Известни са (и не са малко) професорите, които четат курс от лекции, написан преди повече от десет години, често условието да изкараш изпита е да купиш посочения от преподавателя учебник, чийто автор е самият той… това впрочем беше една от скритите форми на корупция, посочена в изследването, което бе изнесено вчера в Центъра за изследване на демокрацията.

Преподавателите и студентите всъщност не се срещат в общото пространство, което делят. Тяхната генерация е различна, тяхната мотивация е различна и тяхната перспектива е различна. Различно е и тяхното схващане за това какво трябва да представлява висшето образование у нас.

В контекста на дискутираната тема, бе поставен още един важен въпрос – корупцията в академиите и институтите бива подпомогната и от обстоятелството, че липсва публичност на изискванията, липсват правила, които да създават регламента - правилника за движение по коридорите на науката. А там където няма правила, своеволията са най-лесни. В цялата тази мъглявина на студентите са им сякаш най-ясни тарифите, срещу които някои преподаватели няма как да не ти дадат изпита!

По традиция от този дебат отсъстват представителите на бизнеса, както и представители на работодателите – двата сектора, които би трябвало да имат най-голям интерес към подготовката на кадрите.

В този смисъл, няма как да не се съгласим с констатацията, че не бива да се дават пари за образованието, преди то да бъде трансформирано. В противен случай, все едно че ги изливаме в река, която ще ги разпилее по дъното на своето корито.