Все повече американци са заплашени от личен фалит

Жанин Кейн се гордее със собствения си дом в Рочестър, щата Ню Йорк. Спретнатата еднофамилна къщичка в града на езерото Онтарио й е мила, но за съжаление междувременно вече и твърде скъпа: "Искат ми 1225 долара", казва Жанин.

Банката й сега очаква месечна вноска по ипотеката в размер на 1225 долара и 59 цента, равняващи се на 965 евро. Повече отколкото е очаквала и отколкото може да си позволи. Неотдавна мъжът й губи работното си място на пълно работно време, сега двамата работят на няколко места по няколко часа дневно, но

парите все не стигат

Освен това семейство Кейн влачи на гърба си и дългове по кредитни карти, възлизащи на петцифрено число. "При това дори не сме си позволявали екстравагантни неща като бижута или телевизори", обяснява Жанин. Всъщност са купували само неща от първа необходимост. Въпреки това двамата дължат общо 23 хиляди долара на фирмите, издали кредитните им карти. Двамата не са изключение. Икономистите в САЩ заговориха за перманентно нарастващо поколение на "почти фалиралите" в следствие на нарастващите разходи и спадащите постъпления след загуба на работното място. За да преодолеят дефицита, мнозина американци посягат към "Америкън Експрес" или "Виза"-картите и по този начин затъват все по-надълбоко в капана на дълговете. За разлика от Германия, в САЩ сметките по кредитните карти не се заплащат веднага.

"Американските домакинства достигнаха безпримерен коефициент на задлъжнялост", обяснява Робърт Менинг, финансов експерт и консултант за длъжници. Той е разработил програма, с която да се помогне на "поколението почти фалирали". Идеята е длъжниците да не бъдат тласкани към фалит с прекомерни платежни искания, а да се разработват планове за погасяване на дълговете, които да са изпълними. Въз основа на доходите и текущите разходи се установява какви погасителни вноски биха могли да изплащат длъжниците. Целта е да се избягва личния фалит, а заемодателите да си получат поне част от дължимите суми. В 25 американски щата се предлага вече междувременно тази програма от консултантските агенции за длъжници и тя вече има първи успехи:

Прокрадва се лъч надежда

"Мислех, че ще изгубим дома си", казва Фелис Хофман, също една от "поколението на почти фалиралите". Три пъти я заплашвали с принудителен търг, защото не била в състояние да си плаща ипотечните вноски. Пък и откъде ли, при наличието на 50 хиляди долара дългове по кредитни карти и ипотека в размер на 350 хиляди долара?

Посредством програмата на Менинг сега отново се прокрадва лъч надежда. Фирмата, издала кредитната й карта, възнамерява да й опрости остатъка от дълга в момента, в който Фелис изплати 37 на сто от него, а именно около 18 500 долара. А ипотечната вноска е намалена почти наполовина от 3000 на 1700 долара месечно. Девизът на Менинг е да се установи какви са възможностите и да се намерят компромисни разрешения с банките. Тепърва обаче предстоят тежки изпитания. Общата сума на дълговете на американските граждани по кредитни карти възлиза понастоящем на 937 милиарда долара.