Войната в Сомалия и поведението на международните сили

В Сомалия цари война. От едната страна е движението на шериата, в което са обединени различни ислямистки групировки, ползващи се с известна подкрепа от страна на населението, а от друга – е преходното правителство, което има малко поддръжници в страната, затова пък се подкрепя от съседна Етиопия. САЩ също подкрепят преходното правителство, защото се опасяват от нашествието на нова вълна ислямисти.

В Адис Абеба се състоя Кризисна среща на Африканския Съюз, Апабската Лига и Регионалната организация Ай ДжиЕй Ди. Съмнително е обаче, дали от всичко това ще последва някакъв реален резултат, защото Арабската Лига в момента е заета повече със себе си отколкото с ефективен кризисен мениджмънт. Съмнително е също така, дали Арабската Лига ще съумее да върне страните в конфликта на масата на преговорите в Хартум. Обединението Ай Джи Ей Ди има проблем с правдоподобността си, поради това, че множество негови членове са замесени в конфликта непосредствено. А Африканският Съюз проигра имиджа си на регионален помирител поради едностранната подкрепа за Етиопия. Следователно като потенциални посредници в конфликта остават на разположение само европейците, след като тези дни Държавният Департамент във Вашингтон отново потвърди про-етиопските си позиции. ЕС има приоритетен интерес да намали броя на прииждащите към Лампедуза африкански бежанци – голяма част от които са тъкмо от Сомалия. Освен това опасността от терористични удари срещу западни, а следователно и европейски цели в Източна Африка – придобива все по-реални измерения.

Европейската общност обаче – за кой ли път – е раздирана от противоборство на различни интереси. От общността предупредиха още в края на ноември, че предлаганите от Вашингтон африкански омиротворителни войски за Сомалия вероятно ще бъдат оценени от местното население като “окупационни сили”, което може да доведе до регионални войни и нова вълна на тероризъм срещу западни цели. Повечето от страните-члнеки на ЕС споделят тези позиции. По-късно обаче – на 6 декември – беше приета резолюция 1725 на Съвета за сигурност на ООН, с която беше одобрено създаването на войски за бърза намеса, макар отначало да беше ясно, че едва ли могат да бъдат дееспособни. От страна на Вашингтон беше даден и друг сигнал, който имаше катастрофални последици – по инициатива на посланника на САЩ към ООН Джон Болтън отчасти беше преустановено оръжейното ембарго срещу Сомалия. Европейците пък сами си препречиха пътя за преговори с ислямисткото движение с позицията , че няма път към мира извън този, в който е включено и слабото преходно правителство на страната. Каква обаче би трябвало да е германската позиция в този конфликт? Германия трябва незабавно да прекрати своите помощи за развитие, които предоставя на Етиопия, ако етиопските войски не бъдат изтеглени в най-бърз срок от Сомалия и не се прекрати всякаква по-нататъшна намеса. Такова е искането на германското “Дружество за защита на застрашените народи”. Германия е един от най-големите донори на Етиопия в рамките на европейския континент. Отпусканите годишно милионни помощи и обещаните опрощения на държавния дълг са ефективен принос в борбата срещу бедността. С това, Берлин разполага с малък, но относително ефективен метод за оказване на натиск. Самият факт обаче, че германското држество за техническа помощ ГТЦ в момента получава милионни поръчки от страна на Етиопия, поражда съмнения, доколко Германия по време на предстоящото си председателство в ЕС от януари ще стартира иницатива, насочена срещу Етиопия.