Военните бази на САЩ на българска територия
30 ноември 2005Показателен за деликатността на втория кръг от преговорите за създаването на съвместни военни обекти на САЩ и България е факта, че той се състоя в условия на пълна конфиденциалност и този път далеч далеч от медиите. Така или иначе се разбра, че през пролетта се очаква споразумението да бъде подписано, че напредъкът бил “твърде сериозен” и договореното на първия кръг през октомври било “много повече, отколкото са се надявали и двете страни”.
Според посланика на България в НАТО Любомир Иванов, българо-американските военни съоръжения ще се управляват от български командир, а американският ще взаимодейства с него и ще командва само своите подчинени. Това е едно от условията, които са били обсъждани в хода на преговорите. Висши военни смятат, че при това положение съоръженията, които ще се използват от американците, следва да останат български. Когато няма контингент на САЩ в тях, няма да се вдига и американското знаме, а когато има, ще се вдигат и двете знамена.
Американски вестник, който се позовава на българските преговарящи съобщи също, че САЩ щяли да финансират изграждането и възстановяването на български военни съоръжения по силата на 10-годишно споразумение. Базите ще бъдат две - в Безмер и Ново село, като в тях американците предстои вложат значителни инвестиции. Те щели да плащат и за всички услуги, които ползват в България, нещо, което било изрично записано в проектодоговора. Двете страни все още преговаряли кое правосъдие да се прилага при евентуално престъпление на американски войник в България. Според българската страна «никой не идва доброволно на задгранична военна мисия, тези хора ще се изпращат от съответното правителство и то трябва да осигури правосъдие за съответния военнослужещ».
По-интересни в случая, обаче, са коментарите не на друг, а на официалната американска страна. Става въпрос за заместник-говорителя на Държавния департамент на САЩ Адам Ерели, който в отговор на въпрос зададен, забележете, от руската информационна агенция Итар-ТАСС, поясни във Вашингтон, че българското правителство засега не може да си осигури обществена подкрепа за разполагане на базите на българска територия и това било известно на САЩ. «Ценим България като приятел, но България ни е нужна и като съюзник», отбелязал говорителя, като не дал отговор на въпроса дали Вашингтон ще се съгласи да разположи войски в България, ако София не се откаже от правото да забранява на САЩ да провеждат бойни операции от базите на нейна територия.
Всъщност тъкмо в тези въпроси на руската осведомителна агенция и в неохотата на американския говорител да отговори на някои от тях вероятно е скрит “ключа от бараката”.
Едва ли е тайна, че мнозинството избиратели на водещата в тристранната коалиция БСП все още трудно “преглъщат” термина “ военни бази”, камо ли “американски”. Все пак за по-възрастните от тях и Кока кола-та продължава до днес да е опасна алкохолна напитка, която, според комунистическата пропаганда навремето, докарвала “американските агресори” до извършване на жестокости в пияно състояние. Реакцията на тази партия около унищожаването на съветските ракети СС преди няколко години е симптоматична в това отношение. Въпреки безспорните изгоди за населението от временното използуване от американците на летището край Бургас по време на кампанията срещу Ирак и доказаните ползи не само за икономиката, но и за националната сигурност от наличието на американски бази въобще, крайната българска левица и сега продължава да подклажда рудиментарните националистически емоции на своите привърженици. Ако съдим по специфичния интерес на руската осведомителна агенция към въпроса за бъдещото американското военно присъствие в България може да се предположи, че в съпротивата срещу него е възможно да се намесят и външни фактори, които не биха се поколебали да активизират допълнително обществено недоволство сред свои симпатизанти в левицата.Това би могла да бъде причина за проточване на преговорите и отлагане за идната година подписването на иначе почти готовото споразумение.
Колкото до статута на американските военнослужещи и тяхната оперативна свобода, там едва ли могат да се правят сериозни пазарлъци. Просто смисълът на разполагането в България е тъкмо получаването на такава оперативна свобода, която е гаранция, че американците ще могат ефективно да изпълняват задачите си, но, което е особено важно в конкретния случай, във взаимодействие с българските си партньори и власти.
Засега очакванията са договореностите да бъдат парафирани през пролетта на 2006 година, макар че според българските преговарящи е по-добре това да се случи не по-късно от февруари, когато се залагат параметрите в бюджета на САЩ, който обикновено се гласува от Конгреса през есента.