Висшите магистрати на Либия решават днес съдбата на осъдените бълг. медицински сестри

Юридически случаят е приключен. Но надеждата не е мъртва, защото в дните след потвърждаването на смъртните присъди на последната възможна инстанция миналата сряда се случиха няколко неща, които дават основание за оптимизъм.

Българският външен министър говори за предстоящо разрешаване на случая. В сравнително добро настроение и изпълнени с надежда са също и петте медицински сестри и палестинският лекар, твърдят чужди дипломати, които през тези няколко дни са се срещали с тях в затвора. До последно те настояваха, че не отговарят на истината обвиненията срещу тях, че са заразили умишлено с вируса на СПИН 400 либийски деца, като се аргументираха със заключенията на водещи международни експерти, които посочиха лошата хигиена в болницата като истинската причина за избухването на епидемията. Независимо от това през декември м.г. Либийският наказателен съд потвърди смъртните присъди срещу медицинските сестри и лекаря, а миналата седмица най-тежкото наказание беше потвърдено и от Върховния съд на Либия.

Преди насроченото за днес заседание на Висшия съдебен съвет на Либия настъпиха някои нови обстоятелства, потвърждава адвокат ал-Тухами ал-Туми, който защитава палестинския лекар д-р Ашраф:

“Ние представяме пред висшия съдебен съвет молба за помилване, за което бяхме упълномощени от осъдените на смърт. Ако магистратите приемат молбата, те могат или да помилват осъдените медици, или да превърнат присъдата от смъртна в доживотна. Това би означавало, че медиците ще могат да се завърнат в България.”

Това важи и за палестинския лекар, който от миналия месец вече е български гражданин.

Заседанието на съда днес ще се проведе при закрити врати, не е предвидено изслушване на защитата. В либийската народна Джамахирия, в която няма нито парламент, нито президент, Висшият Съдебен съвет е единственият орган, който има правото да помилва или да променя издадени присъди, посочва адвокат ал-Туми:

“Този съдебен съвет отговаря за това, което в други държави е в правомощията на министър-председателя, президента или краля. В либийския правен мир Висшият съдебен съвет е единствената инстанция, която може да помилва или променя присъди.”

Надеждата на защитата и осъдените, че присъдите могат да бъдат променени в по-леки или дори отменени, се дължи на промяната в позицията на семействата на заразените деца. Различни информационни агенции тиражираха новината, че в хода на преговорите е била постигнато споразумение за това, всяко едно от засегнатите семейства да получи като компенсация по 1 млн. долара. Първоначално семействата настояваха за 10 млн. долара парично обезщетение, но за повечето от тях въпросът не опира до изплащането на кръвнина или отмъщение, а за адекватното лечение на заразените деца. Мухамад Башир е баща на едно от заразените деца през 1997 година. Неговата съпруга също се заразява докато кърми бебето си в болницата в Бенгази. Въпреки това Башир не желае да бъдат изпълнявани смъртните присъди срещу медицинските сестри и лекаря:

“Съгласих се на изплащането на компенсация поради една единствена причина – така детето и съпругата ми ще могат да продължат лечението си, както и всички останали заразени. Те се нуждаят спешно от лечение. Изпълнението на смъртните присъди няма да подобри с нищо нещата. Ние приемаме това решение заради децата ни и за Либия.”

Последната дума за това, дали ще живеят или ще умрат осъдените, имат обаче не родителите, а либийския народ, представен в случая от Висшия съдебен съвет на страната. Едва след постигането на съгласие с родителите обаче беше открит пътят към възможно помилване на медицинските сестри и палестинския лекар.