Висока цена за стабилността в Румъния

В борбата за най-високия държавен пост преди около година и половина румънският президент Басеску направи безпогрешна оценка на ситуацията – по време на телевизионен дебат с конкурента си Настасе той изрази съжалението си, че на населението му се предлага да избира само между двама стари комунисти. Именно чрез тази недодялана самоирония бившият капитан далечно плаване успя да спечели много симпатии – тъй като сред народа той се счита единствено за сподвижник на старата система. Докато неговият опонент Настасе произхожда от комунистическата номенклатура и олицетворява в новото си амплоа онази посткомунистическа класа, която не изпуска от ръцете си властта след пуча срещу Чаушеску от Коледата на 1989-та година. Днес с него се занимава правосъдието, партията му го изостави.

През 90-те години смяната на системата в Румъния създаде възможността за извършването на постепенен преход към установяването на пазарна икономика и демокрация. При което, обаче, преднамерено бе пренегребнато обстоятелството, че някои от стожерите на новия ред са имали водещи функции още по времето на Чаушеску. Което всъщност не бе толкова важно за чуждестранните бизнесмени. През октомври 2004-та година Европейският съюз оцени Румъния като държава с функционираща пазарна икономика и оттогава насам страната се определя от икономическите експерти като политически стабилна и с благоприятни за инвестиции условия. А това, че истинско прочистване на апарата така и не бе направено, само засилваше убеждението сред населението, че политиката, бизнесът и моралът по никакъв начин не могат да се свържат. Благото на всички граждани остана само на думи и при новата система. И как да е другояче, при положение, че както и в старите времена, се прави всичко възможно за личното облагодетелстване за сметка на държавата. Полицаи, съдии, лекари, учители, политици – цялото население бе замесено по някакъв начин в далаверите – зокато мехурът не се пукна.

Съюзът между демократи и националлиберали спечели последните избори благодарение на своето обещание за решителна битка с корупцията. Като благоприятният климат за изборната победа бе подготвен от представителите на гражданското общество, подели успешно кампания в национален мащаб за разкриване на корупционните склонности на политическите кандидати. Един от лидерите на тази акция – политологът Кристиян Първулеску, е на мнението – година и половина по-късно, че успехът на инициативата се е оказал решаващ за включването в борбата срещу корупцията на целия необходим арсенал на правосъдието. Което – както изтъква Първулеску – ни най-малко не би могло да се разбира от само себе си от гледна точка на масовата надпартийна уязвимост, произтичаща от момент, в който нещата наистина се подхващат сериозно. Така например – правителственият указ за наказателно преследване на корупцията бе прехвърлян неколкратно между долната камара на парламента и Сената, докато горната камара не откри в него нарушение на конституцията – привиден аргумент според Първулеску. Той продължава да смята, че бройт на съдия-следователите не е достатъчен и настоява за стриктна финансова независимост на онази част от държавната прокуратура, която е натоварена с борбата срещу корупцията.

Изискванията на политолозите, подкрепяни неуморно както от страна на ЕС, така и от някои румънски медии, постепенно дадоха ефект. В седалището на антикорупционната дирекция в Букурещ упълномощеният прокурор Даниел Морар изрази увереност, че би могъл успешно да развива дейността си в съответствие с очакванията на базата на съществуващите правни норми. Макар неговата антикорупционна служба да не е самостоятелна – както бе планирано предварително, а да е на подчинение на главната прокуратура. Но точно благодарение на това свързване станаха възможни разследванията на депутати. И оттогава нещата се задвижиха. Първият случай на разследван депутат и висш чиновник вече е в Касационния съд, инкриминираната сума възлиза на 3 млн евро. Морар разчита, че в рамките на следващите шест месеца ще се стигне до цяла поредица следващи обвинения срещу действащи и бивши депутати. Като изобщо не става дума за обикновени подкупи, а най-често – за нарушения при разпределянето на обществените поръчки. Класически пример в това отношение е закупуването на стоки и услуги от държавните служби по превишени цени.

Журналистката Адина Попеску, автор на иронично поднесено ръководство за обикновените граждани при общуването им с подкупни чиновници, изразява удовлетворението си от постигнатото в борбата срещу корупцията на най-високо равнище. Изразявайки същевременно съмнение, че и делничната корупция ще може да бъде изкоренена скоро. Дори и учениците попадат в мрежата на системата – тъй като без частни уроци не биха могли да вземат изпитите си. Според Попеску един от най-шокиращите факти е, че в обществените здравни заведения съществуват неформални ценоразписи за оказваните медицински услуги. Без директното заплащане на лекари и обслужващ персонал не става нищо – отбелязва журналистката.