Вилхелм Буш - 100 години от смъртта му

Вилхелм Буш се появява на бял свят на 15 април 1832 г. във Видензал, недалеч от Хановер. Семейството му живее скромно;бащата е бакалин. Желанието на родителите е синът им да стане машинен инженер, само че Вилхелм иска да стане художник. Прекъсва следването си и се записва в Художествената академия в Дюселдорф. Тази стъпка никак не се харесва на баща му и майка му. На Вилхелм Буш пък не му се харесва атмосферата в Дюселдорф, затова се отправя към Антверпен, после - към Мюнхен. В баварската столица го открива издателят Каспар Браун, оценява неговата дарба на художник и го ангажира в седмичника си "Флигенде блетер". Благодарение на това сътрудничество Вилхелм Буш не става художник, затова пък става известен карикатурист. И което е по-важно, пише текстове към карикатурите си - слага началото на съвременния комикс. Ева Вайсвайлер е публикувала наскоро биография на Вилхелм Буш:

"Че е отшелник и чудак, знаят всички, не е известно, че е склонен към депресии."

Присмехулник и чудак

Склонният към депресии Буш подхожда към карикатурите с едва ли не садистично въображение - с присмех изобразява еснафството в селска среда: невъзпитани деца, родители, чието възпитателно средство е пръчката, алкохолизирани проповедници, лицемерни набожници, жестокост към животните. Неговите римувани истории с картинки запечатват чудноватия човешки и животински свят. Много от героите и случките с тях са плод на писателското му въображение, но и зад много от тях стоят реални истории. Ева Вайсвайлер:

"Според мен и до ден-днешен историите на Макс и Мориц се тълкуват погрешно като истории за щуротиите на две лоши деца. Трябва да имаме предвид, че тези истории са създадени през 1860 г. и в тях става дума за княжество Хановер, което по онова време силно запада. В селата цари ужасна мизерия, ширят се глад и нищета, по улиците скитат безпризорни деца, организирани в банди - те са бездомни, нямат родители, осигуряват прехраната си с дребни кражби. С други думи, историите на Вилхелм Буш имат и силен социално-изобличителен заряд."

Единакът Вилхелм Буш прекарва живота си край писалището, пуши и обича да си попийва без мяра, освен това отглежда пчели. На стари години се оттегля в имение край Гьотинген, умира богат и помирен с живота. На 9 януари се навършват 100 години от смъртта му.