1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

“Взехме си поука от грешките”

16 март 2005

Репортаж за Косово една година след кръвопролитните безредици – репортаж от Бари Чани:

https://p.dw.com/p/At8Q
Подпалена сръбска къща в Косово на 17-ти март 2004 год.
Подпалена сръбска къща в Косово на 17-ти март 2004 год.Снимка: AP

Представители на албанците, на сърбите и на международната общност в Косово не допускат, че може да се стигне до повтаряне на безредиците от 17-ти март миналата година. Частите на КЕЙФОР, полицията на ЮНМИК както и косовските сили на реда предприеха всичко възможно, за да предотвратят евентуални насилствени изстъпления. Германските въоръжени сили – Бундесверът – изпратиха в Косово допълнителни 600 военнослужещи, които са много по-добре подготвени за действия срещу използващите насилие в сравнение с преди една година. Командирът на мултиетническата бригада Югозапад, германският генерал Рихард Розманит, не оставя място за съмнение относно готовността за намеса:

“Няма да толерирам насилие. Ако, противно на очакванията ми и противно на реакциите от страна на хората през последните дния, все пак се стигне до насилствени изстъпления, ще предприема действия срещу тях.”

Равносметката за продължилите два дни кръвопролитни изстъпления на 17-ти и 18-ти март 2004 е повече от тъжна: 19 убити, близо 950 разрушени сгради и над 30 разрушени сръбско-православни черкви. Няколко хиляди сръбски бежанци.

Правителството на Косово предприе немалко, за отстраняването на нанесените тогава щети. Министърът на културата Астрит Харачия, който отговаря и за възстановяването, подчертава, че над 90 на сто от разрушените сгради са вече възстановени. Много по-сериозни обаче са били според министъра вредите, нанесени на Косово и на албанско-сръбските отношения:

“Това, което се случи преди една година, не е истинският образ на Косово. Политическите и икономическите последствия бяха неимоверно тежки. Това е известно на всички косовари и на представителите на международната общност.”

След кървавите безредици диалогът между албанци и сърби по т.н. “технически въпроси” бе прекъснат. Едва близо година по-късно, на 16-ти март, разговорите бяха възобновени.

През последните дни наистина се усеща известно напрежение. След оставката на премиера Рамуш Харадинай и доброволното му предаване на магистратите от трибунала на ООН в Хага, силите по сигурността бяха поставени в повишена готовност. Освен това във вторник бе направен опит за атентат срещу президента Ибрахим Ругова в Прищина. А в сръбското село Батусе се стигна до протестни действия заради слабости в електрозахранването. При все това министърът на културата е убеден, че няма повече да се стига до кръвопролитни стълкновения както миналата година:

“Не мисля, че албанците ще допуснат една и съща грешка два пъти. Ние си взехме поука от грешката. Убеден съм, че косоварите прогледнаха и няма да допуснат, да бъдат манипулирани от група провалили се личности”.

И Оливер Иванович, представителят на сръбските депутати в парламента на Косово е убеден, че в Косово повече няма да се стига до безредици с употреба на насилие:

“Причините за подобни безредици и за етнически мотивираното насилие стават все по-малко. Албанското политическо ръководство нямаше полза от насилието, защото международната общност твърде недвусмислено осъди безредиците. За албанците това беше голям шок, тъй като не са свикнали на подобна критика. Второ: международната общност също си взе поуки. Смятам, че международните сили биха реагирали сега много по-енергично. А в крайна сметка и Сърбия научи нещо: че би следвало да подеме още по-активна дипломатическа инициатива.”

През следващите дни не се очакват даже мирни масови демонстрации, макар и икономическото положение да се е влошило още повече в сравнение с м.г. Безработицата е около 60 %. Отношенията между сърби и албанци са все още много лоши, повечето сръбски депутати бойкотират парламента, а и не бива да се забравя, че след оставката на Харадинай Косово е без премиер.

През юни международната общност ще отсъди, дали исканите демократични и държавно-правови стандарти са изпълнени. Тогава би могъл да започне и лелеяният от албанците диалог за бъдещето на Косово.