1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Великден и единството на църквите

21 март 2005

В цялата историята на разделение между църквите на Изтока и Запада, Великден се празнува на различни дати, в зависимост от различните църковни календари, които се използват.

https://p.dw.com/p/AucP
Снимка: AP

За съжаление и до ден днешен християните не съумяват да направят предложение, което да се възприеме с еднакво одобрение от всички конфесии и религиозни общности. Не-съвпадението на Великденския празник е нещо повече от чисто несъответствие между календарите на западните и източните християни. Тук човек се сблъсква с различното разбиране на понятието за “време”. Засяга се проблем, който има много стари корени и е следствие от различията между Изтока и Запада. Но в началото на това хилядолетие – на два пъти се постигна съвпадение в календара и – Великден – по изключение беше празнуван на една и съща дата – това стана през 2001 и 2004 година. Общата дата за празнуване може да се превърне във важен шанс за християните, независимо от към коя църква се числят. Въпреки разделението на християните, Великден е нещо, което свързва помежду им католици, православни и протестанти. Защото всички християни празнуват с голяма тържественост Великден – сърцевината на християнската вяра и вярата във възкресението на божия син. Ако християните почерпят нова сила от Великденския празник, те ще могат да отстранят онова, което ги разделя, ще предолеят разстоянията помежду си и ще намерят път към своето ново единство. Аз съм убеден, че когато християни се срещат и си общуват , тече процес на обновление и превращение. Вселенският диалог днес може да вдъхне нова сила на християните, които живеят в един секуларизиран свят. “Силата на вярата” си проличава в честването на Великден. Тя има влияние над съвестта и въздейства по тайнствен, но съвсем реален начин на структурите на човешкия живот. Защото на празника на възраждането се отбелязва победата на една любов, оказала се по-силна от смъртта. Любовта помирява, тя събаря стени, тя е сила, която изпитват християните често пъти по съвсем различен начин и в усамотение. Ако църквите се сближат, това ще освободи нови духовни енергии, за да не бъдат народите вече така чужди и враждебно настроени помежду си и все повече да виждат едни в други братя и сестри. Това изисква сили от всички, нова издръжливост, която е необходима за християните на новото време.