Български фирми командироват "на ужким" работници в Германия

Отскоро между социалните министерства на Германия и България съществува съвместна процедура, която пресича по-лесно тази порочна практика. Маринела Липчева се свърза с Добринка Бонева, началник отдел "Координация на системите за социална сигурност" в българското Министерство на труда.

Могат ли работещи в Германия българи да бъдат осигурявани в България и какви са законовите разпоредби за това?

„Да, по принцип могат, но има строги изисквания. Лицата трябва за не повече от една година да бъдат изпратени в друга държава членка в Европейската общност. Те действително трябва да работят за сметка на изпращащия ги работодател и в негов интерес. По принцип те не трябва да осъществяват дейност за някой друг работодател в приемащата държава. Има критерии, по които се следи дали работят за сметка на изпращащия ги работодател. Също така има и една директива за командироването, директива 9671 в европейската общност, която директива пък установява и минимални стандарти за командированите работници, единият от които е, че те не могат да получават заплата по-ниска от минималните стандарти в приемащата държава.”

Предполагам, че все още има такава порочна практика на български фирми да прикрепят изкуствено към българската осигурителна система работници, които в действителност са наети за нуждите на германски работодатели. В какво се изразява тази порочна практика и кой е засегнат и ощетен от цялата тази история?

„Да, има такива опити. Всъщност при някои фирми беше и практика, но Национална агенция за приходите действително извършва много коректни и строги проверки, и детайлни, и тя открива, когато има злоупотреба със социалното законодателство, тоест някой изкуствено да бъде прикрепен към по-евтиното социално законодателство. И оттук потърпевшите са самите лица, защото те не ползват адекватната социална защита, онази, която им се дължи по правилата на регламент 1408, а правилата са, че по принцип всеки се осигурява в държавата, в която работи. На следващо място ощетена се явява някой път изпращащата държава, тъй като . . .”

Тоест България в случая.

„Да, ако България, българският работодател командирова работниците, злоупотребявайки с правилата за командироване, всъщност нашата държава се оказва в положението да понася всички разходи за командированото лице по неговата социална защита, защото ние сме компетентната държава.”

Тоест, ако се случи някоя злополука на територията на Германия, българската държава поема лечението на този човек.

„Точно така. То ги поема по цените на Германия, на приемащата държава, защото такива са правилата на регламента. Веднъж определена за компетентна държава за социалната защита на лицето, България плаща, тук се плащат, вярно, всичките му осигуровки в България, но след това тя пък му дължи връщане на всички разходи било по неговото лечение, било по други социални услуги, които ще ползва, било за пенсия и т.н.”

Забелязали ли сте тенденция за увеличаване на тези злоупотреби или намаляване и за кои браншове става дума?

„Не бих казала дали има тенденция за увеличаване, именно защото националната Агенция за приходите извършва проверки. В повечето случаи тя масово отказва издаването на Е101 поради неналичия на условията за неговото издаване, което ...”

Това е документът за командироване, нали?

„Това е документът, който доказва, че България приема за едно лице да е компетентна държава. Тоест приема за това лице ние да осигурим цялата социална защита. Така че през тези месеци от 1 януари 2008 насам, мисля, че има тенденция за намаляване на такива случаи по простата причина, че вече от нашата институция не се издават такива удостоверения.”

За кои браншове става дума?

„Браншовете, за които знам, са в селското стопанство, т. нар. сезонни работници. Също така в месопреработвателната промишленост в Германия, в строителния бизнес.”

Госпожо Бонева, какво представлява съвместната процедура между Федералното министерство на труда и социалните дейности на Германия и Министерството на труда и социалната политика на България по повод на командировани български граждани в Германия?

„До момента в Европа не беше разработвана точно процедура, по която могат две институции, а също и две министерства да се свързват едно с друго в съмнителните случаи. Тоест по този начин се избягва и политическо напрежение между държавите. Никоя държава няма интерес да се злоупотребява с нейната социална система.”