Български пътепис във “Франкфуртер Алгемайне Зонтагсцайтунг”

Балканът е до голяма степен непознат регион, поне Балканът, за който става дума в случая. Той е планинска верига в България, разположен не съвсем точно в средата на имагинерен разностранен триъгълник с върхове в София, Пловдив и Варна.

А когато се поеме от София по балканските пейзажи с разтропан микробоус по шосетата, първото което прави впечатление е обилната растителност. Житни полета, изпъстрени с червени макове и лилава лавандула, безпогрешните признаци за екзтензивно селско стопанство. Ангел, нашият екскурзовод, едва ли не се извинява за това, като че ли знае, че подобни поля са се превърнали в рядкост за погледа на гражданите на ЕС.

България е общо погледнато страна на растенията. 36 % от страната са залесени, по този начин България се числи към най-богатите на гори страни в Европа. В някои села по южните поли на Балкана човек изпитва усещането, че гората направо се враства в тях. Което може и да се дължи на опразването на много села.

Безработицата е голяма, и който може да се махне, се маха, за да търси работа другаде. Изключение правят предимно онези населени места, които имат туристически забележителности като селото-музей Копривщица.

Внимателнво реставрираното през 1952 г. село с пъстроцветно боядисаните си къщи е разположено като документ от времето на националното възраждане на забогатяващите и придобиващи самочувствие граждани през 19-ти век между залесени хърлмове и със своите сокаци, площадчета и улици изглежда, като че ли е приемало и пораженията на тогава още новия буржоазен слой.

Копривщица се прочува като изходна точка на национално-освободителното движение. На 20-ти април 1876 г. тук започва борбата за освобождение от турското иго, която турците потискат кръвопролитно. Населеното място успява да се спаси от отмъщението на турците само с високите откупи от страна на богатите граждани. Много от построените във възрожденски стил къщи могат да бъдат разгледани и с озеленените си вътрешни дворове, чешми, кладенци и дърворезбовани тавани и врати, те предлагат добра представа за удачен меланж ог руски дачен стил а ла Чехов и суховата западна комерческа деловитост.

От тук вече не е далеч до Розовата долина, където в мекия климат на долината между Балкана и Средна гора розовите цветове отдалече пръскат от бодливите си клонки аромата, който тук превръща връзката между любовта и парите в масло.

Над 70 % от потребяваното в света розово масло се произвежда тук. Някога съизмервано с цената на златото, днес кило розово масло все още струва 3000 евро.

В Казанлък, града на розите, може да се купи разово масло, ликьори от роза и вино местно производство. Малко извън града в парка Тюлбе, се намира най-добре съхранената тракийска гробница. Таванните фрески за камбанообразната гробница се смятат за дотолкова уникални, че тя е затворена за публичен достъп, а може да се разгледа в изготвеното по оригинала в мащаб едно към едно копие. Колко ценно е това съкровище, може да се съизмери и с това, че тракийското селище е устоявало през историята си на атаките на Александър Велики, на готи, хуни и славяни.

Оцелели са и многобройните манастири и черкви в региона след тегобите на турското иго. Ангел, който като всички екскурзоводи на туроператора за пътувания с образователна цел “Щудиозус” в този европейски регион, е познавач на политическата теология на православната църква, изпада в нещо като образователен транс, докато показва церквата “Рождество” в Арбанаси. При това с право.

Отвън човек би могъл неуважително да я приеме за говежди обор. Трябвало е да бъде така по време на османската власт, защото черквите е трябвало да не правят впечатление отвън. Вътре обаче човек неволно затаява дъх. Стенописите от 16-ти и 17-ти век се числят към най-прекрасното, което този вид църковно изкуство е родило откъм образ и материя. Арбанаси е днес мястото на богатите в страната, наричани “новите българи” и тук се помещава също вилата на един футболист, който с удар с глава на едно световно първенство достави на германците горчив ден. Името му германците до ден днешен не чуват с удоволствие.

Завърнали се в автобуса, Ангел започва да ни подготвя за едно от най-загадъчните произведения на изкуството в България. “Мадарският конник” е изсечен високо в скалите релеф на мъж с куче, който убива лъв. Произходът и историята на създаването на творбата са неясни, самото място обаче съдържа нещо мистично. А ако човек още преди посещението и пил известно количество българско вино, дори като атеист от напълно равна страна, може да открие в скалите сили, които не може да назове, а в добро настроение се отправя към морето.

На черноморското крайбрежие обаче, която и сега, както и преди е популярна цел за евтини отпуски, на човек свят му се завива от будки за ракия и уригващи се любители на евтината бира, та с радост се спасява с бягство в природозащитения парк за птици Пода край гр. Бургас. Езерно-блатната област се числи към онези нови природни съкровища, които в непосредствена близост до града, предлагат дом на 259 вида птици, каспийски блатни костенурки и смоци. Над платформата за наблюдение кръжат къдравоглави пеликани и блатни птици-бигамисти летят ниско над пътеките, търсейки храна. Който обича подобни неща, ще бъде запленен.

Точно така приятни са звуците в римския амфитеатър в пхловдив. От там има не само изглед към града, а и до лятото могат да се чуят песните на източния събрат на нашия славей, намесващи се в шума на улицата. Пловдив се счита в България за града на изкуствата и на интелигенцията, а ако се погледне екадемично на въпроса, то се и вижда: студентите са окупирали многото кафенета, ресторанти, вътрешни дворове и градини – перфектни места за прекарване на деня пред чаша италианско кафе.