Български депутати в Европарламента

Според данни в печата Министерството на правосъдието е

в напредналата фаза с подготовката на проектозакона за избори за Европейски парламент. С документа ще бъде регламентиран начинът, по който ще бъдат излъчени 18-те български депутати в Европейския парламент (това е бройката, предвидена в подписаната на 29 октомври 2004 г. в Рим Конституция на ЕС). По неофициална засега информация в проекта на правосъдното ведомство е записано, че за член на Европейския парламент от квотата за България ще могат да се кандидатират граждани на ЕС (българи и чужденци), които отговарят и на условията за избор на народен представител в страната. Впрочем този текст залегна и в приетите на второ четене в Парламента през февруари поправка в българската Конституция, според която се предоставя правото на български граждани да участват в изборите за Европейски парламент, както и на европейски граждани да се кандидатират за постове в местните власти в България. Към кандидатите за представители в Страсбург обаче ще има изискване да не са действащи депутати или министри в България, както и да не работят в някоя от общите институции на Евросъюза.

Още през есента на тази година следващото Народно събрание ще трябва да определи 18 български наблюдатели в Европарламента. Те ще заминат за Страсбург и ще се включат в работата на есенната му сесия през септември и ще бъдат отзовани след произвеждането на преките избори за евродепутати. Вероятно това ще стане през есента на 2006 г., когато ще се гласува за президент на републиката. И доколкото изборите за Европейски парламент в 25-те страни на ЕС ще бъдат през 2009 г, от датата на членството до произвеждането на "частичните" избори у нас, София ще бъде представена тъкмо от споменатите депутати от националния си парламент, излъчени според националните процедури.

Известно е, че 786-членният Европейският парламент е особен орган. В него няма управляващо мнозинство и опозиция в класическия вид. Освен това депутатите не представляват непременно националните интереси на страните си, а защитават общоевропейските ценности. Основните функции на парламента са избирането на Европейската комисия, приемането на бюджета на ЕС и формирането на общата законова рамка за развитие на националните законодателства. Очакванията са, че ролята на този парламент непрекъснато ще нараства.

При изборите за Европейски парламент всяка страна има национална квота от депутати, например - Германия 99, Англия и Италия по 87, Франция - 86. Гласува се за някоя от местните партии или пък за независим кандидат. След това избраните кандидати от националната квота се присъединяват към някоя от групите в ЕП. Съвсем естествено в бъдеще българските депутати от десните формации - СДС, ССД и ДП - ще могат да се присъединят към Европейската народна партия, тези от БСП - към Партията на европейските социалисти, а депутатите от НДСВ и ДПС - към Либералната партия.

По принцип изборите за Европейския парламент са пропорционални, а евродепутатите в него са групирани по политически, а не по национален признак. Отделно за всяка членка на ЕС има определена квота, която се запълва пропорционално на резултатите в съответната страна. Затова за Европейската народна партия, за Партията на европейските социалисти, както и за либералите няма да е безразлично как ще бъдат разпределени 18-те български мандата след приемането на страната в ЕС. Това обяснява и интензивните контакти между тях и големите български политически партии, какъвто беше случая със срещата, организирана през миналата година от ЕНП в Будапеща за търсене на общ език между десните формации. По същата причина за БСП е от особена важност да членува не само в социнтерна, но и в партията на европейските социалисти, както СДС е член на Европейската народна партия, а Надежда Михайлова е неин заместник-председател. Освен това голяма част от дейността на тези партии в България се осъществява с подкрепата на европейски политически фондации, които имат представителства в София.

В българския проектозакон е предвидено 18-те български евродепутати да се избират пропорционално на подадените за партиите гласове и от национални партийни листи. Няма предвидена бариера, защото квотата от 18 депутати дава естествена бариера от 5.56 на сто. Има и възможност за избиране на независими кандидати, всеки от които трябва за събере 1/18 от националния вот.Предвижда се също участващите партии или независими кандидати да внесат и паричен депозит, който ще им се връща, ако спечелят над един процент от гласовете. Целта е да се ограничи участието на маргинални политически формирования в избора. На тези избори е предвидено да се гласува с една интегрална бяла бюлетина, а не с раирани бюлтини, каквато е сегашната българска практика на парламентарни избори.

Макар и с хронично ниско участие в Европа, изборите за депутати в Европейския парламент са отговорен акт, на който всяка членка на ЕС отдава необходимото внимание. Би следвало подготовката на България за този избор да също така навременна и особено отговорна.