Български атентат срещу Енрико Берлингуер – книга на Джовани Фазанела и Корадо Инчерти

Берлингуер е начело на италианската комунистическа партия през седемдесете години и е един от най-популярните и обичани италиански политици. Книгата, озаглавена “ София,1973: Берлингуер трябва да умре” е написана от журналистите на седмичника “Панорама” Джовани Фазанела и Корадо Инчерти. Тяхната книга се базира на документи и свидетелства, събирани години наред. Интервю на Антоанета Николова с Инчерти

Дойче Веле:
Книгата ви повдига повдига обвинения за събитие от преди повече от трийсет години. Защо версията ви излиза едва днес?

Инчерти:

В интерес на истината част от историята излезе още през 1991 година, когато заедно с Джовани Фазанела публикувахме журналистическо разследване, което направихме в България. Днес излиза книгата. Версията, както се изразихте, излезе наяве още през 1991-а година. Тогава в интервю за “Панорама” италианският сенатор от левицата Емануеле Макалузо реши да разкаже ревниво пазената от него тайна за опита на КГБ да убие Енрико Берлингуер. Българските служби били само поръчкови извършители. Опитът за атентат бил направен по път за летището, за където след бурна среща с Тодор Живков пътувал лидерът на италианските комунисти Енрико Берлингуер. Той прекъснал посещението си заради спорове и несъгласие и оцелял по чудо. Загинал преводачът му. Берлингуер дразнел Москва през последните години заради позициите си, различаващи се от тези на Брежнев и най вече заради несъгласието му със съветската инвазия в Прага през 19068-а година. Различни били позициите му и за Китай и Чили, които през онези години били в центъра на вниманието на просъветските партии. Берлингуер потвърдил пред Живков спорните си възгледи по тези въпроси, след което прекъснал престоя си и тръгнал за летището. Когато се върнал в Рим, споделили само пред семейството си и най близкия си приятел, сенатора Макалузо, че катастрофата не е прост инцидент, а опит за убийство.

Дойче Веле:
Защо това съмнение не е било оповестено публично?

Инчерти:

Защото по това време Берлингуер е начело на комунистическа партия, чиито членове в голяма част са били под контрола и заповедите на Москва и на заплата от КГБ. Берлингуер е бил застрашен и от своите, а повдигането на обвинение без доказателства поставяли живота му под заплаха. Освен това не е сигурно, че италианските комунисти щели да го последват, ако би решил да се отцепи от Комунистическия Интернационал.

Дойче Веле:

Защо смятате, че катастрофата е атентат? Имате ли други доказателства освен споделеното от близките му?

Инчерти:

Разбира се. Книгата представя свидетелствата на пътувалите заедно с Берлингуер български партийни лидери - Борис Велчев и Константин Телалов. Двайсет години по късно и двамата споделят, че са оцелели при атентат. Освен това достатъчно е да се проследи динамиката на инцидента. Разчистеният за партийния конвой път се прекъсва от военен камион, идващ от насрещно платно. Камионът не цели първата кола от конвоя, а следващата го Чайка, в която е Берлингуер.

През 91-а година аз и колегата ми Фазанела отидохме в София и потърсихме архиви.Тогавашният премиер Филип Димитров ни насочи към компетентни лица, а Филип Боков, който бе нещо като дисидент в бившата комунистическа партия, ни даде стенограма на разговора между Живков и Берлингуер. Всичко това е описано в книгата, където представяме и част от българския архив.